Цонка Христова

ПЪТУВАНЕ

И ако всички наши мигове
се съберат в един,
това ще бъде празник.
Две свещи
запалени през пролетта,
ухаещи на есен,
с тела от ледени висулки.
Отказваме
във бъдещето да прозрем,
защото в миналото
винаги е лято.
Светът ни е казино
в което всеки ден
залагаме живота си,
за да спечелим спомени.
Така пътуваме през времето.
Живеейки по право,
умирайки по навик.

АЗ

Снегът извайва моето лице –
скептично и дъгообразно:
тук – светлосянка – две чертички,
в очите – борови иглички
и скули, галени с перце.

Снегът прегръща моето сърце –
загадъчно и непознато:
искрящо вино в съд от злато.
И птичето на самотата
за сбогом маха ми с крилце.

Снегът ме мами като нощно бдение,
опива ме с дъха на опрощение
и ми се струва, че светът е чист,
че сребробедра лодка е душата ми,
намерила посоката и вятъра
в платното на един изписан лист.

НИЕ

Приятелите ми
с неописуема вярност
пишат търпеливи изречения
върху белия лист на живота ми.
В тях любовта и омразата
са само препинателни знаци,
а нашата обща душа,
пръсната между значенията на думите,
оформя крехкия скелет на дните ми
и извайва плътта им.