Владимир Александрович Петрушевски, руски поет, е роден на 17.02.1891 г. (04. 02. по ст. ст.) в Москва. Прадядото на поета е преводач на Евклид и Архимед, а дядо му - генерал-лейтенантът от артилерията Василий Петрушевски преподава химия на бъдещия император Александър III. Баща му - генерал Александър Василиевич Петрушевски - кръстник на Александър III - по време на Боксерското (Ихетуанското) въстание в Северен Китай (1899-1901 г.) е изпратен на служба в Далечния Изток, където и остава за постоянно, записвайки се в Усурийската казашка войска. Петрушевски от ранно детство живее с родителите си в Далечния Изток. През 1908 г. завършва Хабаровския кадетски корпус, а през 1911 г. - Николаевското кавалерийско училище в Петербург и е зачислен в Усурийската казашка дивизия. През Първата световна война воюва с чин полковник в редиците на 5-ти хусарски Александрийски полк, а по време на Гражданската война е в армията на адмирал Колчак. През 1920 г. от Владивосток се евакуира на остров Ява, където от 1921 г. работи в Планинския департамент, в отдела по геология. През 1945 г. получава званието геолог-практик. Петрушевски казвал, че е «пропътувал, обходил и облетял Ява, Суматра, Целебес, Борнео, Бали… имал под свое подчинение 130 вулкана». На Ява научава холандски и малайски език и задочно завършва Парижките военно-научни курсове на генерал Головин. Работейки в емиграция на о. Ява, издава пет брошури по вулканознание, неведнъж участва в работата на научни конгреси и конференции. Един от вулканите на Ява в негова чест е наречен “Петруш”. През 1950 г. минава в оставка, получавайки за многогодишната си работа пенсия от правителството на Холандия. Заминава за Австралия, заселва се в Сидни, където се занимава със събиране на старинни руски монети и редки книги. Развива и обществена дейност: става активен член на много руски организации. Буквално до сполетялата го тежка болест през 1960 г. участва в дейността на различни руски задгранични църковни, военни и казашки организации; печата в редица австралийски издания. Стиховете му от 50 - 80-те години на 20 век били публикувани в списанията на руската емиграция: “Донской Атаманский Вестник”, “Кубанец”, “Горско-Казачья станица”, “Вестник Первопоходника”, “Зарубежная Русь”, “Общеказачий журнал”, “Свободное слово Руси” (всички в САЩ), “Сполох” (Австралия), “Военная быль” и “Информационный бюллетень музея лейб-гвардии Казачьего Ее Величества полка” (и двете - във Франция). В литературното наследство на Петрушевски преобладава гражданската лирика. В патриотичните му стихове се възпява миналото на Русия, изразява се надежда за възраждането на монархията. В поетичния сборник «В. А. Петрушевски», издаден посмъртно през 1966 г. от австралийския Корпус на Императорските Армия и Флот, главно място заемат разделите: «Владетелят и Русия», «Русия », «За миналото». На титулната страница на сборника за автора е казано: “Поет. Патриот. Войник. Вулкановед. Книголюб. Нумизмат. Обществен деец”. През 1922 г., при евакуацията от Владивосток, Петрушевски успява да пренесе през граница и опазва през целия си живот богатата, до голяма степен уникална военна библиотека, дълги години събирана от дядо му. Самият Петрушевски, не само учен- сеизмограф и талантлив поет, но и голям любител и познавач на руската старина, успява съществено да попълни тази библиотека, а и да събере уникална колекция от монети и артефакти. Стиховете му са съзвучни с творчеството на поети-монархисти като Мариана Колосова, княз Н. Кудашов, Иван Савин и др. Умира на 30.08.1961 г. в Сидни (Австралия). “Ще бъда безкрайно щастлив - пише поетът, - ако от моите стихове забият по-силно сърцата на руските патриоти в чужбина, и вдъхнат в тях надежда и вяра в светлото и славно бъдеще на скъпото ни Отечество”. С. Спасовски нарича Петрушевски «верен войник на своя Император, силен син на своя народ, естет, рицар на Бялата Мечта…».

Публикации:

Поезия:

КОГО ДА ОБВИНЯВАМЕ…/ превод: Диана Павлова/ брой 22 юли 2010