ПОКРИВКА ЗА МАСА
ПОКРИВКА ЗА МАСА
Земята – тая тъй огромна
и кръгла непрозрачна кана,
прелива вече… И ми спомня
живяно и непреживяно.
Сълза ли, капка ли се сцежда
по нейните стени надолу?
Сто претъркулнати надежди
в покривката са се заболи –
петна и петънца… Картина
на всичко дадено и взето,
която всяка домакиня
ще хвърли в коша със прането…
Но знаеш – вече си наясно –
не се пере и глади… Всъщност
това си ти на тази маса…
Как всичко наведнъж се връща!
Как всичко се ожесточава –
подмята ли зад мен, подмята…
Май нищо друго не остава,
освен да си сменя земята.
КОТА
На Радко Дишлиев
И все по-смешен, да, и все по-смешен
излизам и се връщам у дома –
пиедесталът на бохема грешен
не става вече и за дограма.
А може би сега съм забелязал,
че струвам малко повече от грош,
ако не връщам себе си по залез,
а ярко се прибирам в полунощ.
…И всички полунощни самотии
отгоре ми кръжат като харман:
висок прозорец – като всички тия
прозорци, зад които бях мечтан.
И смешничък вървя… Каква ти кота,
каква ти кота, а и висота –
на девет километра от живота,
на осем километра до смъртта.
***
Сега, когато си отивам
от всички вас – благодаря!
Благодаря, че бяхте живи,
докато можех да горя.
Благодаря, че бяхте груби,
та груб да съм и аз можах.
Благодаря, че не загубих
способността да нося грях.
Благодаря, че се наситих
и че край вас се уморих…
Благодаря ви, че дописах
неблагодарния си стих.
***
Как късно всички вие ме целувате…
Владимир Башев
Не се страхувам от любовни нощи.
Страхувам се от утрешни омрази,
от спомените
кой какво е казал,
преди да ни е заболяло още.
Елате всички, любени несръчно!
Елате всички, песенно щастливи!
И, моля ви,
недейте си отива,
защото тази вечер ми е мъчно.
Елате тук – с познатата си участ.
И нека няма ревност, затова че
една от вас
за мене ще заплаче,
а друга името ми ще налучка…
Какво ли ми дължите вие още,
та всички се събирате у мене!…
Как късно е
да мога да разменям
предишна болка за сегашни нощи…
МЪЛЧАНИЕ
На Дора Габе
Повярвайте, светът се задушава
не толкова от пушеци и дим –
от думите, и с право, и без право,
които ние трудно ще спестим.
Повярвайте, но вече съм усетил
и болка, и ирония, и страх:
Живеем не сред думи и предмети,
а с думите за тях, и – против тях.
И словото е мярка, че си умен –
глупак е, който ще го премълчи.
Дори в очите има само думи,
та вече не приличат на очи.
И аз ви питам, мили шумни хора,
ей тъй, през риска да ви огорча:
Дали да се науча да говоря
или да се науча да мълча?…
ПЕСНИЧКА ЗА ЗАКЪСНЕЛИЯ СЪПРУГ
Бях сигурен, че ще си тръгна.
Жена ми – знаех – чака пак.
А ето, че внезапно съмна!
И как да си отида, как
с усмивка кротка и безшумна
вината си да обясня
и да я разпилея умно
по добрините на деня…
Бе скучно, ще й кажа. – Водка…
Познати теми… Стихове…
Но – край на късните разходки,
на нощните ми грехове!
…Но има вече ключ в бравата
от вътрешната й страна.
Преди да изрека лъжата –
звъня, звъня, звъня.
ИГРА
Затичано, без дъх, по тротоара
с парче от тухла в дясната ръка
момченце се навежда и чертае
на всеки десет метра по стрелка.
И спомнил си играта детска – сякаш
отново съм хлапак непримирен –
очаквам да съгледам преследвача,
след знаците забързал вместо мен…
Вървя сега с надеждата си тайна:
Да би могло да стане днес така,
че да съзра пред себе си случайно
една от теб оставена стрелка.
ЧОВЕК
Откакто себе си запомни –
и го уплаши тишината.
Какви страдания огромни
зачака той от самотата.
И чувството, че е излишен
така жестоко го потресе…
А насаме стиха се пише.
И книга насаме чете се.
Ах, колко пъти – пак до ужас –
потъва в пиршествата шумни.
И все заради тази пустош –
ах, колко крачки неразумни…
Каква представа за самотност!
Не искам да повярвам в нея.
Самотен е човекът, който
не може сам да поживее.
ОБЩУВАНЕ
Ах, толкова започнати любови
и – слава богу – ни една докрай!
Кому са нужни моите окови,
щом чуждите са ми ненужни май…
Разбира се, сърцето се разгаря
от спомени – макар и убеден,
че спра ли пред позната вече гара,
билетите са свършили за мен.
Но – само без съчувствия! Но – само
без опити да ми се търси лек!
Сто души предпочитам да ме мамят,
отколкото един и същ човек.
