Николай Николаевич Страхов [16(28).Х.1828, Белгород, Курска губерния - 24.I(5.II.).1896, Петербург], руски философ, литературен критик, публицист, един от основателите на почвеничеството. Роден в семейство на свещеник. Завършва през 1845 г. Костромската духовна семинария - на територията на Богоявленския манастир, а през 1851 г. - Педагогическия институт в Петербург. Преподава естествени науки в гимазии в Одеса и Петербург. През 1857 г. защитава магистърска дисертация по зоология. Сближава се с почвеници, критикува Запада като царство на рационализма, отбелязва самобитността на руската цивилизация. През 1861 г. започва публицистичната му дейност: в списанията на братя Фьодор и Михаил Достоевски “Време” (1861-1863) и “Епоха” (1864-1865) е водещ критик и публицист и се ползва с неизменната подкрепа на Ф. М. Достоевски. В статиите си отстоява идеалите на почвеничеството. Анализира “Престъпление и наказание” на Достоевски, близък приятел е на Лев Толстой, чиито романи “Война и мир” и “Ана Каренина” оценява високо. През 1870 г. предсказва, че «Война и мир» скоро ще стане «настолна книга на всеки образован руснак, класическо четиво за нашите деца», а по-късно (1869-1871, в сп. «Зора») първи се опитва да покаже значението на Толстой като писател, който въстанал като «богатир и свалил либерално-европейските авторитети». След като “Епоха” спира да излиза, се прехранва с преводи. През 1867 г. се връща към журналистиката - редактира “Отечественные записки”, а през 1868 г. става помощник редактор в “Списание на Министерството на народното просвещение”. От 1869 до 1872 г. редактира сп. “Зора” (издавано от В. В. Кашпирьов), където печата статиите си за “Война и мир” на Толстой (1869, №1-3; 1870, №1; през 1871 г. те са събрани в книгата “Критически разбор на “Война и мир”, Санкт Петербург), пак в “Зора” публикува и популяризира книгата на Николай Данилевски “Русия и Европа”, Санкт Петербург, 1871 г., към която пише и предговор, наричайки я “катехизис и кодекс на славянофилството”(Данилевский Н. Я. Россия и Европа. Спб., 1888.- С. XX). След смъртта на приятеля си Данилевски (1885) Страхов издава сборник с негови произведения. “Преписка на Л. Н. Толстой с Н. Н. Страхов” (1914) включва над 70 писма на Толстой и около 200 писма на Страхов. Неслучайно Толстой го нарича “свой единствен духовен приятел”. Приятелските отношения с Толстой продължават до смъртта на Страхов. През август 1873 г. постъпва на служба като библиотекар на юридическия отдел на императорската Публична библиотека. Излиза в оставка през 1885 г. с чин действителен статски съветник, след което няколко месеца служи в Комитета за чуждестранна цензура. От 1874 г. до края на живота си е член на Комитета на учените към Министерството на народното просвещение, от 1889 г.- член-кореспондент на Петербургската Академия на науките, от 1893 г.- почетен член на Психологическото общество, от 1894 г.- почетен член на Славянското общество. През август - септември 1881 г. посещава Атон, пътешествието си описва в “Спомени и откъси” (Спб., 1892). Критикува сп. “Съвременник” и “Руско слово” за техния нихилизъм и атеизъм ; отхвърля либерализма, “рационалистичния” Запад и материализма, както и спиритизма, подлага на критичен анализ дарвинизма. Отстоява идеята за руската самобитност и монархията. Издава съчиненията на Аполон Григориев (първият том излиза в Санкт-Петербург през 1876 г.) и пише първата биография на Достоевски “Спомени за Фьодор Михайлович Достоевски” (Полн. собр. соч. Ф. М. Достоевского.- Т. 1. Биография.). Умира от мъчителна болест (рак на езика).
Литературни произведения: “Борбата със Запада в нашата литература” (1 том, Санкт Петербург, 1882 и 1887; 2 том, Санкт Петербург, 1883, 1890 и Киев, 1887; 3 том, Санкт Петербург, 1886); “Критически статии за Ив.С. Тургенев и Л.Н. Толстой” (Санкт Петербург, 1885, 1887, 1895, 1901, Киев); “Бележки за Пушкин и други поети” (Санкт Петербург, 1888 и Киев, 1897); “Из историята на литературния нихилизъм” 1861 - 1865. Санкт Петербург, 1890); “Спомени и откъси” (Санкт Петербург, 1892), “Критически статии (1861-1894) (Киев, 1902); “Преписка на Л. Н. Толстой с Н. Н. Страхов” (Пб, 1914), “Писма до Ф. М. Достоевски. 1863-1875/. Ком. А. С. Долинина. // Шестдесетте години.” (1940)”; “Литературна критика” Съст. и встъп. статия Н. Н. Скатов, М.(1984).
Философски съчинения: “За метода на естествените науки и значението им в общото образование” (Санкт Петербург, 1865); “Светът като цяло, черти от науката за природата” (Санкт Петербург, 1872, 1892 - 2 изд.); “За вечните истини” (”Моят спор за спиритизма”) (Санкт-Петербург, 1887); “За основните понятия в психологията и физиологията” (Санкт Петербург, 1894, 2 изд.);”Философски очерци” (Спб., 1895).
Последователи на Страхов са В. В. Розанов, Ю. Н. Говоруха-Отрок, Б. В. Николски и др. За Страхов са писали Е. Радлов “Някои бележки за философията на Н.Н. Страхов” (”Журнал Министерства Народного Просвещения”, 1895); А.И. Введенски “Значението на философската дейност на Страхов” (”Образование”, март, 1896); Б. Николски “Н.Н. Страхов. Критико-биографичен очерк”(Спб., 1896); Н.Я. Грот “В памет на Н.Н. Страхов” (”Вопросы философии и психологии”, кн. 32); В.В. Розанов (”Вопросы философии и психологии”, кн. 4); “Общият смисъл на философията на Н.Н. Страхов” (Москва, 1897, без име на автора).

Публикации:

За Николай Страхов:

ФИЛОСОФ - ПОЧВЕНИК/ автор: Сергей Лабанов/ превод: Георги Ангелов/ брой 25 януари 2011