Николай Гюлев

ОБРИЧАНЕ

Не си спомням баща ми
някога да е казвал на мама:
- Обичам те!
Но щом болест я връхлетеше,
той переше и готвеше
и я поглеждаше толкова ласкаво,
че тя се изчервяваше,
като момиче.
А когато мама умря –
татко се смали,
залиня
и набързо пое
към небето.
На гърба
на тяхната сватбена снимка
прочетох: “Василке, чакай ме.
Скоро ще дойда при тебе.”
След тези простички думи
колко ли струват
всичките
любовни антологии?

ДОБРАТА ДУМА

На Никола Гигов

Добрата дума може змия да омагьоса
и тя да затанцува в невиждана спирала.
Човекът разгневен омеква като восък,
ако с добрата дума внезапно го погалим.

Щом пътя те повика и тръгнеш надалече
в торбичката при хляба сложи добрата Дума.
И щедро я раздавай. Не я пести, човече.
…И тъй, додето кротне последния безумец!

НЕБЕСНА КЪЩА

Когато рояк от беди ме застига –
спасение търся в небесната книга.

Там слънчева къща вратите разтваря
и в нея ме чакат приятели стари.

Поетът Николов, летецът Чалъков
разделят със мене земната мъка.

Каленски – художникът, строителят Диньо
поднасят ми чаша с небесно вино.

За пръв път запалвам пред татко цигара
и той като равен със мен разговаря.

За мама – след толкова дълга раздяла –
хлапе съм, макар и с коса побеляла.

А нощем по тъмния лист на небето
с космически букви трептят стиховете ми.

УЧАСТ

За всичко лошо аз съм си виновен
и зная, че очаква ме Разплата.
И зная, че ще дойде час съдбовен –
ще ме зазида трайно самотата.

Каквото съм дробил, ще си го сърбам.
Ще нося своята вина през дните,
но Истината няма да загърбя
и ще умра със поглед към звездите!

…И САМО НОЩЕМ

Какво е планина? Забравих вече.
Какво е извор? И какво – орел?
Битът ме вкаменява. Безчовечен
се мятам, нито дал, и нито взел.

И само нощем – до небето близо –
в случаен миг на крехка тишина:
усещам – във сърцето блика извор.
Лети орел. Синее планина…