Брой 4/2010 на сп. „Знаци” представлява изящно юбилейно издание, посветено на 130-годишнината от рождението на Йордан Йовков. Едва ли досега е правена подобна изобразително-биографично-изследователска антология на феномена Йовков. Онагледени са всички качествени архивни снимки, рисувани портрети на писателя, скулптурни, живописни и барелефни произведения по негови творби. Особено поразяват цветните изображения от керамиките на Стоимен Стоилов, портретите и колажните платна на Георги Трифонов, Милка Пейкова, Андрей Даниел, Генчо Денчев, Тодор Петров… Наистина читателят е привлечен магнетично не само от перфектния дизайн, но и от текстовото многообразие. За дом-паметник „Й. Йовков” в Добрич разказва главният уредник д-р Кремена Митева, за съвременните проекции на Йовковия свят - Генка Петрова, за знакови фигури - Йовкови герои, запечатали се в съзнанието на българина, разсъждава Магдалена Панайотова, за философските измерения - Драгни Драгнев, за символите - Рада Въртунинска. В рубриката „Писмата, които вече не пишем…” ще прочетем разтърсващи факти от житието на писателя, описани в негови писма до Н. Лилиев и Вл. Василев.
В специален раздел, озаглавен „Потомците”, са представени най-добрите автори от Добрич и региона: стихове от Александър Белчев, Ангел Веселинов, Мариан Желев, Петранка Божкова, Сашо Серафимов, Ема Георгиева, Керанка Далакманска, Кольо Чалъков, Красимира Обретенова, Валентина Урумова, Камелия Кондова, Генчо Златев и Елка Няголова; белетристика от Красимир Бачков, Пенчо Иванов, Тихомир Димитров, Мая Златева.
В рубриката „Отново на светло” се докосваме до най-верните оценки за Йовков, направени от негови съвременници или класици на нашата литература. Сред тях са Владимир Василев и Антон Дончев.
Владимир Василев: „Йовков не искаше да се налага никому - но не позволяваше и никой да му се бърка. Той не се мамеше от ласката да го считат „съвременен” - защото чувстваше, че има минало, по-силно от съвременността; той не изнесе една парола - вместо нея даде много мъдрост, която може да преобрази хората. Преображение в чувствата и поривите на велики събития, преображения в култ към красота, преображение в обич и милост към хората.”

Анжела Димчева