Владимир Емелянович Максимов (псевдоним на Лев Алексеевич Самсонов), руски прозаик, драматург, публицист, издател, е роден на 27.11.(9.12.)1930 г. в Москва, в семейство на работник, осъден през 1933 г. като троцкист и изчезнал безследно на фронта през 1941 г. Безпризорен, той напуска дома си в Соколники, сменя името и фамилията си, после живее в детски колонии, от които бяга шест пъти – в Сибир, Средна Азия, Задкавказието. Прекарва няколко години в лагери и заточение. Завършва училище за ФЗО (фабрично-заводско обучение), усвоява професията на зидар. Работи на строежи; в добива на елмази в Таймир. От 1952 г. работи в Кубан, там започва да пише стихове, които публикува във вестниците на Краснодар. През 1956 г. се установява в Москва. Първата му книга е сборник със стихове и преводи (Черкеск, 1956). Повестта му “Ние обитаваме Земята” е напечатана от К. Паустовски в сборника “Таруски страници” (1961). Член на Съюза на писателите от 1963 г. Известният писател и функционер Всеволод Кочетов публикува повестта му “Жив човек” (1962) в ръководеното от него сп. “Октябрь”, посрещната доброжелателно (поставена на сцена през 1965 г. в Московския театър за драма “Пушкин”), пак Кочетов по-късно включва Максимов в редакционната колегия на списанието (1967-1968). Но новите му творби “Крачки към хоризонта” (1963; друго наименование “Балада за Сава”), “Път” (1966), “Иди отвъд чертата” (1967) са изтълкувани като антисъветски. За публикувания през 1971 г. на Запад (Франкфурт на Майн, изд. “Посев”) и в самиздат роман-епопея “Седемте дни на творението” и за “Карантина” (Франкфурт на Майн, изд. “Посев”, 1973) е изключен от Съюза на писателите (26.06.1973), пратен в психиатрия, емигрира във Франция (1974). В Париж създава руското европейско списание  “Континент”, излизащо на 11 езика, в което сътрудничат Солженицин, Синявски, Сахаров, Бродски, Галич, Венедикт Ерофеев и много други. 70-те броя на списанието излизат от 1972 до 1992 г. Написва книгите “Сбогуване отникъде” (1974, 1982), “Сага за Сава” (1975), “Ноев ковчег за незвани” (1979), публицистичната “Сага за носорозите” (1981) – за несъвършенствата на западната демокрация, “Да надникнеш в бездната” (1986), “Скитане до смърт” (1994). През юни 1990 г. му е възстановено съветското гражданство. През 1992 г. в театъра “Маяковски” е поставена пиесата му “Кой се страхува от Рей Бредбъри?” (1988). Написва пиесите “Берлин в края на нощта” (1991), “Там далеч зад реката” (1991), “Къде те чакат, ангеле?” (1993) – общо над 10 драматични произведения. В последните години от живота си често пребивава в Русия, дълго живее в Москва, сближава с патриотичните сили в руската литература, отдръпвайки се от либералната рускоезична общност, критикува американската политика. Кредото на писателя е: “Винаги с победените, никога с победителите!” Определящ се като християнски анархист, Максимов открито осъжда т.нар. демократични преобразования на “криминалния капитализъм”. Писателят отбелязва: “Аз се борих срещу една идеология. Но когато виждам, че с нея повече или по-малко е свършено, а разрушаването на държавата, страната, културата продължава да се задълбочава, ще ви кажа откровено, че си задавам въпроса: струваше ли си да се започва всичко? Ако знаех, че всичко така ще се преобърне…” (1992). Павел Басински пише: “Яростен антикомунист, той не прие “перестройката”, пишеше статии, в които дори не говореше, а викаше: “Какво правите?! Вие не погребвате комунизма, а Русия”. Либералните издания престанаха да го печатат. Той беше принуден да публикува във вестник “Правда”. В едно от последните си интервюта Максимов казва: “Нека върху мен пак да се нахвърлят големите ни либерални мислители, но ние сме велик народ и заслужаваме по-добра участ.” Сътрудничи и на в. “Завтра”. В нова Русия публикува Събрани съчинения в 10 т. (1991-1993); “Избрано” (1995); “Самоизтребване” (1995). Произведенията му са издавани на английски, испански, италиански, немски, френски, шведски и др. езици. Умира на 26.03.1995 г. в Париж. Погребан в руското гробище в Сент Женевиев дьо Буа. В наши дни произведенията му не се преиздават. Не е превеждан и на български.

Публикации:

Критика за Владимир Максимов:

ВЛАДИМИР МАКСИМОВ: “БЕЗ РУСИЯ СЪМ НИЩО”/ автор: Юрий Павлов/ брой 12 септември 2009