СИНЯТА СТАРА “ПРОВИНЦИЯ”…
Днес името на списание “Провинция” – Бургас, почти не се среща в разните справочници. Съществуването му е избледняло в годините сред многото издания, печатани преди почти седемдесет години. За това е “спомогнал” и краткият период на разпространение – от септември 1930 до март 1931 г. Издадени са общо шест книжки, всяка с тираж не повече от хиляда екземпляра. Но като литературен факт, със своя естетическа платформа и тематичен облик, списанието има скромното си място и фактологично значение в историята на българската литература.
Както е посочено още на титулната страница, “Провинция” е месечник за изкуство, критика и култура. Негови създатели са Стефан Станчев и д-р Милко Ралчев – поет, литературен критик и преводач от испански и италиански език. Това определя литературния облик на “Провинция” – в книжките преобладават стиховете, белетристичните фрагменти, дискусиите върху едно или друго литературно течение, отзивите за книги. Поместената друга информация: за културни изяви в страна и в чужбина, репродукции на картини, рецензиите за театрални спектакли и пр., имат предимно допълващ, илюстративен характер.
Замисълът, довел до появата на “Провинция” и който, струва ми се, отчасти е актуален и днес, е изведен в увода към кн. І от м. ІХ.1930 г. под надслов “Мечти”: Истината е, че от хрумванията дойдоха мечтите. И – мечтаем до днес: да бъде хвърлен мост между столица и провинция. Да падне любовен лъч между хората на изкуството. Може би мнозина се догаждат, че това е стара мечта, че това е скъпа мечта, че това е чудо, което трябва да се случи… Може би това е обилен дъжд, който жадува литературата ни. Може би… Боим се да утвърдим това, макар че мечтите ни вече добиват жизненост, превръщат се в дело; макар че се уповаваме на пориви и симпатии дори от скептици. Нищо, че започваме с блянове, нищо, че истината ни се присънва – ние ще отдадем сили на делото и ако сполучим, това няма да бъде награда за нас, а за българския писател, чието дело ще бъде “Провинция”. Толкова години след Славейкова, ние искаме да издължим един от “нравствените борчове”. Ще смогнем ли? Да! – ако се разбере от всички страни, че културата не се стимулира от прищевките на мандарини и че принципите на Метропола трябва да бъдат безпристрастни и в хармония със задачите на едно сериозно изкуство, плод на общи усилия и стремежи. И още: истинското творческо оплодяване е възможно само на почвата на побратимяване на столица и провинция. Сборните усилия на творческите единици могат да разрешат тоя въпрос. В името на това започва излизането на “Провинция”.
Тази амбиция на младите тогава редактори е отзвук и на по-мащабни събития. В разговор с мен в края на 80-те г. Стефан Станчев сподели как с езика на есперанто се е свързал с парижкия Синдикат на демократичните писатели, впоследствие преобразуван в Международен съюз на писателите-демократи. В него членуват Айнщайн, Ромен Ролан, Ъптон Синклер, Гладков и редица още привличащи вниманието имена. “За него бе поместена осведомителна статия в “Провинция” и се възприе неговия девиз (на Синдиката – б.а.) – “Който работи за народа си, работи и за човечеството”. От най-характерните, типични черти на регионалното и националното в исторически, идеен, естетически план, списанието трябваше да синтезира нова за етапа българска култура”.
Художествените стремежи на провинциалната “Провинция” още с първите издания надхвърлят местните проблеми и граници, а като сътрудници участват автори от София, Шумен, Сливен, Стара Загора, Търговище и други краища на страната. Това дава възможност да се следи литературното развитие на част от младата за 30-те години на ХХ в. творческа генерация. Да се систематизират тематичните й предпочитания и доколко те са вкоренени в търсенията на предни поколения автори. Или пък новите пишещи са впечатлени от чуждестранни новаторски образци и правят опити да им подражават. В този смисъл “Провинция” е “снимка” на тези процеси, която в ретуша си е актуална и днес. Сред по-известните автори по страниците й откриваме Паулина Станчева, Мария Грубешлиева-Балина, Емил Коралов, Недялко Месечков, Иван Хаджимарчев, Петър Стъпов, Йордан Богдар, Никола Венетов. А отблизо следят дейността и помагат със съвети Петко Росен, Стефан Максимов, Константин Петканов. За популярността на списанието допринасят също контактите, поддържани с близката по характер периодика на списание “Угари” – Шумен, “Мост” – с. Чаир, Великотърновско, вестник “Светлоструй” – с. Щръклево и др. Това обяснява и оправдава широкия тематичен спектър на печатаните в “Провинция” материали. Особено пъстра е поезията. По страниците мирно съжителстват и се допълват пейзажната лирика и религиозната самовглъбеност, идеализацията на селския бит, цветните детски спомени, копнежът за човешка хармония в скътано нейде градче:
Със своите бели балкони
и цветни градини под тях
със старите брезови клони
и детския, радостен смях –
града е тъй прост и незнаен,
и хората тъй са добри
че злото не знаят дори
и вярват да влязат във рая…
А също:
Бликналия дъжд
отшумя далече
и спокойна вечер
ръси ведрина.
Тихата река
ръмоли спокойно
а отвъд във Войново
светлини трептят…
Съзнателно не се спираме върху отделните изяви на Иван Захариев, Мария Грубешлиева, Паулина, Владимир Лавренов, Стефан Станчев – те многозначно спояват лирическия калейдоскоп на “Провинция” така, както и представените в нея белетристи: Бончо Пенев, Емил Коралов, Недялко Месечков – Ел Хоб, Иван Хаджимарчев… Те всички, или почти всички, са оставили индивидуалния си творчески лик в българската литературна история. Иначе, поезията и белетристиката се допълват от преводните творби на Джозуе Кардучи, Густаво Адолфо Бекер, Йован Дучич, Пантелей Романов, Джакомо Леопарди… Откроява се литературният портрет на Анна Ахматова с дата октомври 1930, роден от перото на Паулина Станчева: “Трудно е да се уловят и формулират особеностите на нейните стихотворения, тяхната своеобразна ритмика и композиция, тези неочаквани, но убедителни, тези нелогични, но тънки психологически преходи от настроението към изобразяването, от душата към природата, от факта към чувството”. Като допълва, че Ахматова е извор за женската поезия у нас, Паулина Станчева извежда паралел между нея с “Вечната и святата” на Багряна – извод, с който не можем да не се съгласим. Любопитни са и разработките под заглавие “Природа и романтика в творчеството на П. Ю. Тодоров”, “За новия френски реализъм” – представяне на Марсел Еме, “По въпроса за българската критика”. Несъмнен интерес предизвиква съобщението на Владимир Минев “Един стих – един живот”, за неизвестно стихотворение на Дебелянов. Според автора то е трябвало да бъде предадено на Димитър Подвързачов, но се изгубва. “Аз не го помня (цялото) – пише Минев. – То беше интересно може би като черновка. Но един стих се е врязъл в паметта ми:
…Сърцето ми е разгорена рана…
Най-хубавият стих беше този. И най-характерният за Димчо Дебелянов в цялата му лирика. Никаква характеристика на Димча не може да се направи, ако изследвачът не вникне в дълбокото емоционално съдържание на този стих, без който поезията му остава като че ли незавършена”. Написването на това стихотворение Владимир Минев отнася към 1910-1911 година. И може би подобно съобщение ще допълни, макар с такъв дребен детайл, творческия архив на поета.
В броевете на “Провинция” откриваме още спомени за самия Дебелянов чрез възпоменателния лист “Жертвени клади”, поместен в кн. ІІ на 1930 г., пак там – за Владимир Мусаков и Илия Иванов-Черен. Срещаме съобщения за културни изяви и новоизлезли книги. И друга допълваща информация – дребна, но дооформяща облика на списанието в трудни за книжнината години, прилични в много отношения и на съвремието ни…
Логично възниква въпросът: “Защо възраждаме издание, което е мимолетно и близко до много други по търсения, а и по безсребърна кончина?”
Защото то е стойностна трохица в зидовете на българската литературна история с имена, заглавия, идеи, естетически мазки и щрихи. Трошиците като него крепят, волю-неволю, други писмовни илюстрации, които времето ще отмие, ала още не го е направило. Както и имената на щатните им създатели. Не е необходимо да си гръмогласен, за да останеш вечен. Трябва да си правдив и убедителен. Затова изтриваме праха от списание “Провинция” и днес…
