Таня Шелхорн

Спомняте ли си баснята на Крилов “Писател и разбойник”? Никога не я забравям и все си я преразказвам мислено. Съдържанието е следното: застанали пред Божия съд един разбойник, който извършил много злодеяния, и един писател, който насаждал в творенията си покварата и пошлостта. И двамата били хвърлени в котелите с катран, под които горял огън. Колкото повече време минавало, толкова огънят под писателя се разгарял, докато този, под разбойника, постепенно угасвал. Най-сетне писателят възмутено извикал, че и тук нямало никаква справедливост, той бил изпълнил света със славата на своето име, а страда много повече от разбойника, вършил само грозни престъпления. Тогава се чул глас: “Нещастнико, и ти ли обвиняваш Провидението? Как смееш да се сравняваш с разбойника? Неговата вина е нищо пред твоята. Със своята лютост и злост той е бил вреден, докато е бил жив. А ти… твоите кости отдавна са изтлели, но всеки ден изгряващото слънце осветлява нови беди, на които ти си виновникът. Отровата на твоите творби не само не отслабва, но от век на век става по-люта. Сега ще трябва да търпиш за онова, което си извършил. Наказанието ти е отмерено според твоите дела.”

Логично е да си помисли човек, че това се отнася за големите писатели, които обаче не са били угодни в Божиите очи. А към другите, написали куп дивотии, навярно ще се погледне снизходително… все пак те не са навредили толкова на света… пък и с отминаването им в отвъдното веднага ги забравят. Какво ли ще е тяхното наказание?
Мислите са енергия, пуснеш ли ги веднъж в ефира, непременно ще получиш отговор, стига да си търпелив. Понеже много ме занимаваше въпросът за посмъртната участ на пишещите, отговор ми биде даден. Той обаче ме смрази. Козните на лукавия в тоя случай бяха изпълнени с тънка перфидност:
Написал ли си глупост, си обречен във вечността да я слушаш непрестанно!
Представяте ли си ужаса – постоянно да чуваш собствената си тъпотия и напълно да съзнаваш нейното безсмислие? Мисля, че адският огън е за предпочитане.
Когато започвам да пиша, винаги се предупреждавам, че ако ме сполети горното наказание, то написаното трябва да бъде донякъде търпимо. Иначе не ми се мре.

В ерата на интернет, за добро или зло, можеш да се поучиш безплатно от много неща. Например, как пишат другите и особено тези, за които разправят, че са “нашумели”. Да, точно така бяха охарактеризирани, може и без тяхно съгласие, защото прилагателното, само по себе си, е обречено на временност. Но в случая беше подходящо.
Така попаднах на две имена, не ги познавах, но реших, че щом са “нашумели”, трябва да са написали нещо интересно. Останах шокирана. Това ли е модерно днес?
Реших да погледна при други пишещи, получили гръмки награди. Почувствах се неудобно, че съм жена. Не че съм срамежлива, но все пак е унизително да четеш простотии.
Опитах при съвременните поети, как така се случваше, че все попадах на такива… инфантилни… Отидох при драматурзите… сюжет няма, затова пък ролите са скучни. Горките актьори, горката публика!
Та цялото това недоразумение се наричало ПОСТМОДЕРНИЗЪМ? Аз бих го нарекла П(Р)ОСТ МОДЕРНИЗЪМ.
“Да се чудиш на остроумието им или на простотията” – казвал един свят старец.
За самото течение в литературата е излишно да говоря, то в коя река не се вливат мръсни притоци? Но си мислех, каква е психологията на тези хора, че да се опорочат така безсрамно? Какво удоволствие изпитват от написаните мръсни думички? Те не звучат оригинално, лишени са от еротичност, нямат възбуждащ ефект, не разпалват сексуалната страст, не те разсмиват, нито пък те веселят… не притежават нищо, заради което си струва да ги напишеш. Тогава? Много просто: творческо безсилие!
И ако вулгарните изрази могат да минат като резултат от лошо възпитание, то в арогантното поведение се крие нещо много по-интимно… Кой мъж се държи така? Ами този, на когото, извинете, изобщо не му става! И тогава го избива на постмодернизъм.

Ако един писател не е изгубил радостта си като мъж, то и героите му са жизнерадостни. Творческите му похвати не се свеждат до кастрирани трибуквени думички, напротив, гамата на чувствата е поднесена в широк спектър. Сексът е възторжено възпят, а на фалоса е отдадена подобаваща почит. Той е уподобен на “копие” или “оръдие”, което дарява жената с много благодат. Как да не усетиш вкуса на живота, когато четеш такива произведения!

А какво може да предложи един автор, чиято свещ е преждевременно угаснала? Картина, напълно подходяща на нещастната му участ: пльоснат върху тоалетната чиния, упоен от миризмата на собствените си изпражнения и бръмченето на мухите, все още се напъва нещо да “твори”. И понеже го е яд на оня, “малкия”, го нарича с най-хамалски думи. Добре, ама каква вина има тук читателят?
Други писатели поднасят своите нощни изповеди с открита самоирония, което е за предпочитане, но не разбирам защо трябва да си отмъщават публично на клетия си атрибут? Би било етично да се премълчат някои подробности, от рода на обриви и лепенки. Ха иди, че пожелай интимност след такъв разказ. Визуализацията е толкова натрапчива, че неминуемо предизвиква странни ефекти и при двата пола.

Добре, ще каже някой, за мъжете е ясно, но има и постмодернистКи. Те пък поради каква причина?
Веднага отговаряме: ЕМАНЦИПАЦИЯ! Как иначе може да се поддържа нещо толкова комплицирано като светския живот? Особена съблазън се крие в тази кодировка “пост-“, която е истинската точка на кипене. Тя оправдава всички страсти и капризи – от неистово желание за “кървав секс” до фриволен полет “с високо вдигнати крака”!

Плевелът е по-як от културата, това е известно на всеки. Докато истинският творец скромно се труди и не афишира себе си, нахалните постмодернисти окупираха всички възможности за изява и просто задушиха литературната нива.

Спомням си, колко често баба ме учеше, че плевела трябва да се изтръгне с корена, иначе пак ще израсте. Понякога ми беше трудно само с двете си ръце и коренът оставаше в земята. Но никога не забравях думите на баба. Вземах мотиката и се залавях упорито с проклетия плевел. Така прочиствахме редовно градината и пазехме нежните култури.

Пожелавам на “Литературен свят” творческо дълголетие и никога да не допуска плевели в своята нива!