Владимир Бояринов

превод: Иван Есенски

***

Късно есен ветрецът снове
горе в звездните светове,
долу – в хладния утринен въздух…
Звънва тихата му тетива
и луната поклаща глава,
а звездите от скрежа премръзват.

И последните лебеди там,
в далнината летят като в храм
и изчезват, изпънали шии.
Тайнствен звън се разнася след тях
и се сипе сребристата прах
в езерата на майка Русия.

Щом и мен тоя звън позове,
в храма звезден подир векове,
ще си взема за пътя далечен
в непрогледната дълга тъма
шепа руска страдална земя –
за съдба, за усмивка, за вечност.