ОЧИТЕ НА БАБА
ОЧИТЕ НА БАБА
Очите на баба до края останаха сини –
последни два стръка синчец в изоставена нива,
последен къс мирно небе над бразда като рана,
засята с вражда – да дели до девето коляно.
През лепкава кал, с излинели от пътя галошки,
тя дълго вървя – да поиска не помощ, а прошка.
Не рухна по пътя и Бог я видя от небето
с тояжка да крета на чужд и на свой към сърцето.
А ние стояхме и чакахме пътят да свърши
в браздата, погребала светлата мъдрост на мъртвите.
Но хлябът се спече, земята отказа да ражда
и с камък замери по нашата алчност и жажда.
И старият кладенец тихо затвори утроба –
изплака последната капка – последна отрова.
Иззидаха турски дувар, дето беше браздата –
отсам мама шета, оттатък остана родата.
А баба си тръгна с тояжка през черния синор
и даде на всички поравно – свещ, жито и вино.
Но нейното тайно богатство при мене остана –
син поглед – къс мирно небе над бразда като рана.
БАЛАДИЧНО
Свръхчовешка сила да ти е подпора!
В три темела взидана с майсторска ръка –
и оттам ще бликна аз – като цвете гола –
и ще се целувам с цветната дъга.
Някой ще подмине – в друг ще светне пламък –
пъстрата ми истина ще го прикове –
уж веднъж затрупваш камък върху камък,
а трикратно пълни са твоите ръце.
Има да пилееш, има и да вграждаш
под темели каменни с майсторска ръка –
веднъж ще ме убиваш – три пъти ще се раждам
и ще се завръщам – стрък изпод пръстта…
РАВНОСМЕТКА
Приютявах лоши хора и прощавах лоши думи,
въпреки че знаех – няма ненаказано добро.
Болките ми се разляха по изтръпналите струни –
песента ми беше крехко пеперудено крило.
Все на косъм да се скъсам, но дотук все пак живея
и прежалих всяко цвете, недостигнало до мен.
И студувах, и изгарях – от жарта и суховея
като жадна пръст се спече и напука моят ден.
Пред последната третина на живота съм богата
с верността, която дадох за невярата до днес.
И след удара ще сипя на предателя в ръката
обичта си – натежала като щедра пита мед.
