Панко Анчев

Известна е тъжната констатация на Елин Пелин, че ако в България се роди гений, то това ще бъде геният на завистта. Големият ни писател, огорчен от българската обществено-политическа действителност и под впечатлението на неприятностите, които сам е имал, изрича тази прокоба. Това дава основание на мнозина изследователи на българския национален характер, публицисти и политолози да твърдят и говорят за „българската завистливост” и за редица други отрицателни качества у българския народ и с тях да обясняват нерадата ни съдба. Заключенията им са твърде нелицеприятни и включват още „робска психика”, „национален нихилизъм”, „национален егоизъм”, „малодушие” и какво ли не още. Всичко това се приписва на българския народ като негови изконни качества, които не просто влияят, но и определят неговия път в историята и поведението на държавата ни днес. „Вижте, казват обикновено те, гърците, или сърбите, или турците, които за разлика от нас…” и дълбокомъдрено съобщават какво правят и как живеят нашите съседи, а ние тънем в мизерия и не знаем от къде ни е дошла на главите. А пък то било заради нас самите.
Този тон, няма защо да го премълчаваме, е даден от нашите възрожденци, които запалени от идеята за националноосвободителна революция бързаха да осъществят главната задача на българското възраждане – създаването на национална държава. Народът обаче не се палеше много-много и предпочиташе да не вижда и да не чува какво му говорят апостолите на въстанието. „Не сме народ, а мърша” прокоби дядо Славейков. „Ще ли още спим?” – питаше Добри Чинтулов. А Левски записа своите четири въпросителни след „Народе”.
Свидетели и изразители на националния характер са творбите на писателите, художниците, композиторите, архитектите. В тях именно се проявяват всичките особености на българския дух, слабостите и достойнствата на нацията, нейното величие и падение. И ако искаме да проследим как сме се развивали, трябва да прочетем, да видим и чуем нашите най-големи творци и тогава да правим своите философски и публицистични обобщения. Елин Пелин е бил огорчен, обиден, унизен и е изрекъл своите тъжни думи. Но къде в творчеството на Елин Пелин ще намерим изобразена и изразена завистта именно като основно качество на българския народ? Кой негов герой е типично по български завистлив, егоист, роб, мързелив, нихилист. Да, такива типични герои той има в творчеството си, но те са социални типажи, а не национални, понеже са продукт на обществената действителност, а не на националния характер. В коя литература от ХІХ и ХХ век обаче отсъстват подобни герои и типове?
Или нека видим кой български писател или художник експонира в героите си качества като предателство, робска психика, нихилизъм именно като български? Дори и в знаменитите „Записки по българските въстания” предателствата са показани като проявление на нагласи, породени от политическото робство. Въстаниците са непознати за простите селяни и изглеждат като комити и разбойници, а на тях никой не бива да помага. Т.е. „простият народ” не е осъзнал националноосвободителната революция като потребност, за която трябва да воюва и да съдейства на хората, които я осъществяват. Ала както става по-късно. Нима българите предават руските освободители или се плашат от тях?
От гледната точка на т.нар. народопсихология никой народ не притежава отрицателни качества. Народите живеят в историята реално и съобразно условията, в които са поставени. Те по-разумно и логично от всяка отделна личност, дори и от своите водачи, се приспособяват и действат така, че да оцелеят. Но ако те не откликват на призива на друг народ за помощ и съдействие, защото нямат възможност да помогнат, не означава, че този народ е егоист. Или ако не се бунтува против поробителя си, защото не е още осъзнал причината, поради която трябва да го направи (макар интелигенцията му да настоява, че е нужно и е време), не значи че този народ е с робска психика и обича да бъде роб. Ако народът живее бедно, мизерно и унижено, ако водачите му са зли и продажни, няма причина да смятаме, че историческата съдба е резултат от мързел и глупост.
Много фактори влияят върху поведението на нациите и държавите в историята. Много условия определят степента на тяхното икономическо и културно развитие. Важно е на коя точка от световната политическа и физическа карта се намира дадена държава, какви главни търговски пътища минават през нея или покрай нея, кои са нейните съседи, приятели, съюзници и т.н. Разбира се, най-същественото условие е равнището на производствените отношения. Важно е дали тя е малка или голяма по площ, дали народът, който я населява, е многоброен или малоброен, под чие влияние се намира и т.н. Нелепо е да се говори, примерно: вижте какво правят германците или французите, та дори и гърците и турците, как живеят и как се разполагат със световните богатства, пък вижте ни нас на какво приличаме. Такъв начин на мислене и говорене показва ниска култура и неразбиране особеностите на историята и социалнополитическата система и геополитиката, не отчита реалностите, които определят пътя и скоростта на движение на народите и държавите.
Разбираеми са тревогите и недоволствата на българите от състоянието, в което са. Но то в никакъв случай не се дължи на лошото в нас, още повече на робската ни психика или на „българския гений на завистта”.
Ние трябва да изучаваме и познаваме себе си. Но нека изучаваме и познаваме себе си по онези признаци, които най-вярно и точно ни изразяват, а не по вопли или възхвали на отделни хора, дори и да са велики и много умни. Нека откриваме себе си там, където сме, а не където ни няма или където искаме да бъдем. Да не се самоунижаваме или самовъзхваляваме безцелно и безпринципно.
От наша полза е и за наше добро.

бутон за сайт