ОТЗИВИ ЗА ТВОРЧЕСТВОТО НА РАШКО СТОЙКОВ
Признавам, че „Празнична каторга” ме грабна веднага, и то не с провокиращото заглавие. Книгата ме грабна с необикновената амалгама от болка и самоирония, от драматично терзание и сатиричен протест. Такива книги не се появяват често в нашата поезия. Когато я четеш, си мислиш, че надеждата на Рашко Стойков да остави шепа думи може би не е риторично заклинание, защото тези думи са изречени честно и смело.
Симеон Хаджикосев
1982 г.
“Рецитал в Гарнизонното стрелбище” е книга с изповедни стихове, интонацията им е категорична и напориста, но не оставят впечатление за декларативна проповед, за усилие на поета да внуши своята истина на онемелия читател. А напротив – будят отклик у него, провокират го към диалог, към вглеждане в себе си, към себепроверка.
Христо Стефанов
1987 г.
Когато във в. „Български писател” прочетох стихотворението „Песничка за подсвиркване с уста” от Рашко Стойков, записах в дневника си: „Уважаеми критици и литературни изследователи, защо не забелязвате кога се раждат прекрасни стихове! Много пъти е казвано и писано, че липсва свеж литературен поток от текстове за изучаване в българското училище. Ето ви една златна капка за сравнение и пример. Потърсете още като нея – българската поезия ги има. И децата ни ще се сдобият с нови ярки образци на умно поетично слово.”
Цветан Северски
2001 г.
Рашко Стойков продължава все тъй дейно и неотстъпно да създава своята творческа биография. Имаме много основания да чакаме нови неповторими открития. Защото неговото слово все тъй ни е потребно. Защото онова, което е дал на нашата духовност, на българската поезия и сатира, му отрежда достойно място в съвременната литература, в днешния ни труден и неспокоен делник.
Георги Пенчев
2006 г.
Колкото до Гео Милев, той тревожи Рашковото съзнание и въображение вече близо четири десетилетия. А този дългосрочен, фактически безсрочен пиетет сам по себе си е уникален и поемата „77 стъпала” е неговото доказателство. Сега тя, разширена и допълнена, е пред нас в нова композиция, завършена и категорична във внушенията си.
Издържала проверката на времето (и на публиката!), поемата има вече всички белези на съвременна класика.
Григор Чернев
2006 г.
Оригинален творец с рядък художнически дар, със запазено място в българската литература, човек с високи нравствени критерии, поет с достойно гражданско поведение, Рашко Стойков продължава да създава сатира и поезия, с които националната ни култура може да се гордее.
Пенчо Черняев
2008 г.