СТИХОВЕ
* * *
Дошли от мойто детство,
по козите пътеки минаха
с крачета боси, на рамо с цървули
пребродените дни – един копнеж.
Това отсъствие дарявам ви.
Животът, що шуми зад наште стъпки,
кове си своя спомен
и чака светлата развръзка.
* * *
Отворете своите заключени тайни,
надникнете в малкото си „аз”,
чуйте песните на свойта тленна памет,
сгрейте се със огъня й на пленителен пророк.
* * *
Старее мъртвото във нас, но живото
за път се пак преобразява,
духът подгонва своите миражи…
* * *
Една милувка нежна гали ме, дошла от мрака.
Една въздишка гледа ме от бъдното
и в пеперудената хладина на свойта зрялост
с антените си чувствам техния контрол –
на умовете още неродени, които вече съм ограбил:
богатствата им, чувствата им – свръхземен химн –
ограбил съм, тъй както орач разпорва с ралото
корема на есенен мравуняк, готов за зимата.
* * *
Всемирната любов във гамата на този свят
в квадрата платно търся аз. Това е блаженство –
умът мъжествено отстъпил правото на нежността.
* * *
Намира мене също
болнавата вселенна скръб
и в мен се проектира,
руши живеца, покосява ходилата
и бойката стремглавост да летя.
Поемам дъх отново…
* * *
И в мрака нощен потопена,
ту лунно гасне, ту проблесне,
небето в светло озарява,
пристига с лъч
душата ми,
пробожда огнена
на слънцето сияйните мечти,
разтворила гърди блести
и езерото долу посребрява,
морето мами със прохлада,
растенията да сънуват принуждава
и чиста в свойта боязлива светлина
на влюбени сърцата пълни с ведрина.
* * *
Не търся рими неповторими.
Пил вода от чешмата,
къпя се по пладне в коритата.
На козлека надвесен над кладенчето
под каменната кариера жажда погасил,
по сипеи деретата прескочил,
претъркалял се,
преминал с много страх
през дъбовите ти гори,
израснах аз, задръстил се с живот.
Протрил петите си,
разбивал не веднъж главата си,
порязвал палците стократно с нож,
дойдох от детството си
пред вас, готов да вляза в бой
със завистта и гордостта,
да се опазя
от всякаква жестока мъст,
да устоя на страстите безумни
и на лукави церемонии
с победата, опазила духа ми.
РОДНО СЕЛО
В шепота на твойте пазви –
пенливите дерета,
где тракат мелничните камъни
върти водата колелото
и на живота в своята омая ме пленява.
Една любов гърди разтваря,
на умовете ни дарява спомени,
а тялото ни сякаш във обряд
отдала на небето,
всред твойте ручеи и водопади,
през бъзе, маточина и коприва
бе избуяло нашто детство.
И по брега на тъжните години
на детската ни зрялост по върха
вървяхме ние –
подир буйните телета,
след кравите на паша и на водопой,
след ралото
и през зелените ливади.
Така живяхме,
потънали в омайната ти прелест,
мое родно село,
мой извор!
23.09.1977, с. Царски извор
