Необходими са монументи на великите траки Орфей и Евмолп, истинските ни прадеди.
Да не забравяме, че самата дума Европа, е тракийска, както и Родопа.

Асен Димитров - Феликс

Пловдив е световно признат за един от най-древните градове, които съществуват днес в света. Град, много по-стар от Атина и Рим, връстник на отдавна несъществуващите Микена и Троя, но по-голям от тях. Но какво правим самите ние за собствената си история? За собствената си културна памет? Издигнахме паметник на… Филип Македонски! Пловдив е бил град още през второто хилядолетие Пр. Хр. и много преди македонските завоеватели да го превземат е имал крепостни стени, каменни улици и сгради, съоръжения за водоснабдяване и канализация. Нашите прадеди – траките, не са били толкова глупави, че Филип Македонски да им показва стратегическото местоположение на седемте хълма, намиращи се на търговски кръстопът, сред плодородна равнина, край голяма река. Построяването на паметник на този завоевател, което, за съжаление, е факт, е подигравка с падналите в битките срещу него наши прадеди и потъпкване на тракийската култура и цивилизация. Този паметник неизменно внушава на българи и чужденци онова, което гръцката историография отдавна твърди – че цивилизация в нашия регион в древността е имало само в Елада, в елинските колонии и в районите на елинско културно влияние.
Тази теза, опираща се на факта, че траките са нямали писменост, подхранва не само гръцкия национализъм, но и гръцката хазна, защото насочва туристическия интерес към Гърция. Затова паметникът е финансиран с гръцки пари. Древните македонци не са гърци, но съвременна Гърция дава мило и драго да ги представи за такива. Друго си е не само учени като Архимед и Аристотел, но и пълководци като Филип Македонски и сина му Александър Велики да са ти сънародници. За нашите южни съседи не е удобен фактът, че Пловдив е по-древен от Атина – по-добре да е основан от Филип Македонски през IV в. пр. Хр., а тракийските земи да си останат поле за дейност повече за иманярите, отколкото за световната археология.
Какво правят българските институции, за да запознаят света с историческата истина, че траки и елини са си влияли взаимно в материалната и духовната култура? Почти нищо, въпреки историческите сведения. Съществуват достатъчно основания да се смята, че елинските племена, придвижвайки се към Гърция, са усвоили от траките обработването на желязото и това не е толкова чудно като се има предвид, че траките се славели с обработването на метали и че техните прадеди са изработили най-старите известни на света златни украшения, открити във Варненския халколитен некропол, край Хотница и край Дъбене.
В “Илиада” Омир разказва, че доспехите на тракийския цар Резос не подхождали на смъртен, а само на безсмъртните богове. Великият предшественик на Омир – тракийският поет, певец, музикант, философ и лечител Орфей, живял през XIII в. Пр. Хр., е оказал голямо влияние върху елинската култура. Според Критий той е изобретателят на стихо-сложението. Орфей е създател на учението, че безсмъртието може да се постигне чрез прераждането на човешката душа, ако човек успее да я опази от покварата. Неговото учение, създадено седем века преди будизма, спечелило много привърженици сред гърците, които го нарекли метапсихоза. Орфей основал сред своите сънародници религиозно течение, наречено орфизъм, което се разпространило в Гърция и Южна Италия. Там били създадени множество орфически общества и няколко школи за изучаване на орфизма. Сред най-изявените му последователи били питагорейците – философът-математик Питагор и неговите ученици от прочутата Питагорейска школа. Създала се религиозна орфическа литература. Орфизмът станал основа на философията, а Питагор бил първият, който се нарекъл философ.
“Първото движение на философията, начало на която навсякъде е понятието безкрайност, се е появило за първи път в мистическите стихотворения, каквито са упоменатите от Платон и Аристотел орфически песни” – пише немският философ Шелинг в “История на изкуствата”. Името на Орфей станало символ на музиката, поезията и мъдростта. Еврипид казва, че “на тракийски таблички е написано Орфеевото слово”. В гръцката библиотека на Фабриций се споменава, че дълго се е съхранявал каталог с Орфеевите песни. На малоазийския бряг в Йония бил издигнат храм на Орфей. Негови изображения били поставяни върху обредни чаши, амфори, саркофази, фрески, огледала, часовници, римски монети. В Рим пълководци и императори като Септимий Север пазели образа му в светилищата си и му отдавали почит, поети като Вергилий, Хораций и Овидий го възпели в творбите си. Двадесет и осем века след Орфей английският философ Франсис Бейкън нарекъл своя поетичен трактат “Орфей или Философията”.
Друг гениален тракийски поет, певец, земеделец и религиозен мислител, с когото нашият град е пряко свързан, е Евмолп – човекът, дал едно от най-старите имена на Пловдив – Евмолпия. Според Плиний Стари той пръв култивирал лозата и направил вино. Това сведение се по-твърждава и от древногръцката митология, която го сочи за пръв жрец на бога на виното. Като се има предвид и фактът, че тракийският бог Сабазий е първият бог на виното в историята на религиите и че култът към него се разпространява от Тракия в Гърция и Рим, имаме всички основания да вярваме на Плиний и да се гордеем, че сме родина на лозата и виното.
Защо не обявим това пред света, защо не построим монументален паметник на първооткривателя с грозд в едната ръка и винена чаша в другата, защо не основем музей на виното и да привлечем туристи от цял свят? Защо не почетем и Орфей с един паметник – той е роден в близката планина Родопа и е от същото племе, което е основало Пловдив – племето на бесите? Вместо това издигнахме внушителен паметник на завоевател на града и то на най-лично място. Такава чест не е оказвана на никой тракиец или българин, дори на българите, обесени на това място по време на Априлското въстание. Може ли делата на който и да е завоевател да се сравнят с делата на велики мъже като Орфей и Евмолп?
Освен казаното дотук, Евмолп основава и религиозните мистерии в елинския град Елевзин, с което го прави голям религиозен център. Създаденият от него култ към бога на виното се разпространява далеч извън тракийските земи – в Македония, Гърция, Рим и Египет. Специалистът по история на религиите Джеймс Фрейзър подчертава общия тракийски произход на египетския бог Озирис и гръцкия Дионис, които произхождат от божеството Сабазий. Гърците създават общества от негови поклонници, наречени тиаси, а римляните го славят с тържества – вакхана-лии. Сбъдват се думите на елинския поет Еврипид, който, възхитен от тракийските шествия в чест на Сабазий, предрича, че този култ ще се разпространи и в Гърция: “Ти ще го видиш един ден и на Делфийските скали и ще бъде велик за Елада.” Той се оказва прав, защото благодарение на този култ гърците създават театъра. Но в основата му са тракийските шествия. Тракийски са и боговете на здравето, лова и войната в елинската и римската религия. Възможно е и Херкулес, почитан като най-големия герой на Елада, да е тракиец. Това не пречи на гърците да превърнат един камък, за който имало сведения, че на него е седял Херкулес, в национална светиня и обект на международен туризъм.
Шотландците пък, понеже нямат такива камъни, измислиха чудовището Неси. А ние не можем дори да рекламираме това, което сме били – културен център на народа, който е кръстник на Европа, защото думата Европа е тракийска, както и думата Родопа. И в момент, когато други ни рекламират, тъй като наскоро в САЩ екип от американски учени представи Пловдив като един от най-древните градове в Европа, ние се опитваме да зачеркнем повече от хиляда години от неговата история. Археологическият ни музей от години е затворен с унизителното и за най-бедната държава обяснение “липса на сграда”. Паметникът на великия Левски скромно се гуши в подножието на Бунарджика, под краката на съветския войник Альоша и много пловдивчани изобщо не знаят къде е. Вярно е, че проблемите от този род не са характерни само за Пловдив, а изобщо за България.
Римската вила Армира край Ивайловград бе оставена на бурените, а уникалният конак в село Могилица, Смолянско, засега се крепи на милостта на природата. Никоя българска институция не реагира, когато в един американски филм Орфей бе представен като негър. Липсват дори необходимите указателни табели за Перперикон – тракийско светилище край Кърджали със световно историческо значение. А търговци на българска история, култура и природа сред нашите управници винаги са се намирали. Един от тъжните примери е унищожаването за павета на седмото пловдивско тепе – Марково тепе. Напук на природните дадености и на древната легенда, че град на седем хълма край река, течаща към изгрева на слънцето, е вечен.

Източник: Plovdiv Online