Юрий Кузнецов

превод: Диана Павлова

* * *

Младостта увлече ме и скри се.
Нощ прозрачна, мисълта тежи ми,
избледняваше звезда сребриста
и през пътя далнина премина.
Рехави дървета, не шумете
в този свят, и в другия отвъд.
Бродове, пътеки, не горете –
между злото и доброто път.
През дома ми се пропука пътят
и небето тресна се в земята,
не съзирам Бог в това разпътие.
Слава или прах напред се мята?
В тясното пространство тук застанал,
искам ли? Какво? Дори не знам.
Все едно, в света не ще остана,
аз дойдох и ще си ида – сам.
Редките дървета прошумяха
в този свят, и в другия отвъд.
Бродове, пътеки догоряха –
между злото и доброто път.

* * *

Поманила молодость и скрылась.
Ночь прозрачна, дума тяжела
И звезда на запад закатилась,
Даль через дорогу пролегла.
Не шумите, редкие деревья
Ни на этом свете, ни на том.
Не горите, млечные кочевья
И мосты между добром и злом.
Через дом прошла разрыв-дорога,
Купол неба треснул до земли,
На распутье я не вижу Бога.
Славу или пыль метет вдали?
Что хочу от сущего пространства?
Что стою среди его теснин?
Все равно на свете не остаться,
Я пришел и ухожу – один.
Прошумели редкие деревья
И на этом свете и на том.
Догорели млечные кочевья
И мосты между добром и злом.

бутон за сайт