превод: Георги Ангелов

Разговорът води Людмила Караваева, редактор на Тюменския портал «Вслух.ру»

- Олга Николаевна, много са книгите (мемоари и пр.) за живота на руското царско семейство. Тези произведения са доста противоречиви. Кои от тях бихте посъветвали да се прочетат, например, от младия читател, за да има неизопачена представа за фамилията Романови.

- Бих посъветвала, разбира се, да се прочете най-вече книгата ми «От царски род», посветена на съпруга ми Тихон Николаевич Куликовски-Романов. Тя бе публикувана по-миналата година… Препоръчвам и книгата на Пьотр Мултатули – той живее в Петербург. Забележително е, че той се пада правнук на готвача Харитонов, който загива заедно с царското семейство, което прави книгата му още по-значима…

- Будят възхищение усилията, които полагате в благотворителността. Кого сте взели сега под Ваше настойничество в Русия?

- Има православни училища, които не са издържани от държавата – училището за славянски култури в Подолск, православната гимназия в Развилк (на юг от Москва), подкрепяме 12 момчета-сираци – те учат в Морското училище в Москва, училище «Лидер» в Петербург. Помагаме на някои многодетни семейства. Сега се стараем да помогнем на млада жена – инвалид 1 група, да замине на лечение в САЩ. Не могат да се изброят всички.

- В Тюмен не сте ли настойник на някого? Вероятно Тюмен е благополучен град?

- Благополучни градове няма. Ние самите живеем от пожертвования. Но когато постъпят някакви средства от благотворители, веднага ги насочваме за нещо конкретно. Но ситуацията, в сравнение с началото на 90-те, много се е променила, и сега няма голяма необходимост от камиони с хуманитарна помощ като храна, дрехи, обувки, за изпращане в Русия. Нещо повече, смятам, че сега е по-актуално да се занимаваме с културно-просветна работа.

- Това, че водите разговори с Негово Светейшество Патриарх Алексий, че във Вас се вслушва задграничната православна църква, предизвиква огромно удивление. Нетипично е такова отношение към светска жена. Как успяхте да се поставите така сериозно?

- Действително ме слушат внимателно, благодарна съм за това. Разбират, че не става дума за пирожки… (усмихва се). Имаше забавна ситуация в един от градовете, когато свещеник ми каза: разгеле пристигнахте, много ни трябва помощ в кухнята за пирожките… Отговорих му, че мога да бъда и по-полезна, отколкото да готвя в кухнята. Житейският опит, предполагам, ми дава преимущество. Знаете ли, както казват, дяволът е умен най-вече защото е стар и много е видял…
Познавам се с много хора, което явно добавя към авторитета ми. С Негово Светейшество наистина се създадоха много топли отношения. Запознахме се през 1992 г., бях при него на прием. Мислех, че ще бъда 20 минути, а говорихме 2 часа. Значи, интересно е било. Уважаваме се един друг. Даже ме удостоиха с награда – през септември, на празника Издигане на Кръста, той ме награди с ордена света Олга II степен.

- Сигурно Ви е известно, че Распутин е родом от нашите места и в Покровк дори има негов музей. Може би сте го посещавали и имате впечатления от него.

- Да, разбира се, известно ми е. В самия музей не попаднахме, беше затворен. Но винаги се вслушвах в мнението на Тихон Николаевич, а той изпитваше към Распутин винаги най-топли чувства. Първо, Распутин несъмнено е притежавал могъща сила. Второ, не мисля, че е бил разпътен, както се е пропагандирало тогава. Предполагам, че това е било нужно, за да се дискредитира императрицата. Забележително е, че по подобен начин е било дискредитирано кралското семейство на Луи XVI. Така са се вършили политическите интриги.

- По кръв, разбира се, Вие сте рускиня, но голяма част от живота Ви е минал извън Русия. И сега в историческата си родина сте все пак гостенка. Може би е сложно да се разбере действителността, която сте видели в страната ни със собствените си очи. Не се съмнявам в любовта Ви към Отечеството, но все пак допускам, че това е любовта на чужденец, който е очарован от културата и традициите на чужда страна.

- Има много истина в думите Ви. Но че това е любов на чужденец – може да се поспори. Изобщо не се възприемам като герой, но у нас, емигрантите, политическите емигранти, или, както се наричам през целия ми живот – бежанка, съществува особено отношение кум Русия. Родих се в Сърбия, моята дъщеря се роди в чужбина, внучката ми се роди в чужбина. Три поколения. Нямаме вина за това. Но ние обичаме Русия повече от този, който се е родил и живее през целия си живот тук. Това не е любов към екзотична култура, аз пристигам тук, за да работя.

- Някога се запознах с потомците на царското семейство – вдовицата на великия княз Владимир Кирилович Леонида Георгиевна, и с тяхната дъщеря Мария Владимировна и внукът Георги.

- Било е по време на тяхното пътуване до Русия, около 1993 година.

- Така е. Общувате ли с тях?

- Не, нямаме отношения. Това е семеен въпрос. Господ дава роднини, но не всички те ни стават близки хора.

- Поразително е, че са минали вече почти сто години, но и досега се намират хора, които напълно сериозно разсъждават за реставрацията на монархията в Русия. Вашето мнение по този повод?

- Реставрацията на монархията в Русия засега е невъзможна.

- Засега?

- Да. Възможно е монархията в Русия да я няма още 20 или 30 години. За Русия това е най-подходящият строй, подходящ за характера на руския човек. Когато княз Владимир избирал религия, той избрал именно православието – на руснака му трябват и строгост, и скромност, патос, и красота, и дори самобичуване.
Защо още, според мен, тук повече подхожда монархията: на руснака винаги е необходим идеал. Не такава като в Англия. Там кралицата не може да подписва сериозни укази, тя изпълнява чисто декоративна функция. Аз не вярвам в демокрацията. Демокрацията е била добра само в Древна Гърция, където всички жители – 500 души – били управници.

- Не е тайна, че по света периодично се появява отнякъде поредният потомък на царската фамилия. Какво мислите за това? Като че ли това не е никак лоша професия – да бъдеш знаменит потомък. Може дори да се извличат някакви дивиденти.

- Не се целя в трона, знам много добре, че него го няма. Веднъж ми написаха писмо, в което ме питаха дали съм си поръчала трон. Просто е смешно. Потомците на Романови като цяло живеят спокойно, обикновено. Но понякога някой внезапно започва да говори за престола.

- Как е прието да се отбелязва Рождество и Нова година в семейството Ви? С какво се гощавате, какво подарявате на близки и гости, ако такива присъстват на Вашия празник?

- Когато беше жив Тихон Николаевич, ние, разбира се, празнувахме заедно Рождество и Нова година. Като деца винаги се радвахме на новогодишния празник, Пасха. Гостите ни подаряваха някаква кукличка или мишка, но родителите ни не са ни глезили особено. Най-вече ни даваха някаква дреха или обувки – на Нова година черни лакирани обувчици, на Пасха – бели, и хубави дрешки. Въобще, ние много се местехме по света и навсякъде попивахме частица от културните традиции. Отбелязвахме католическото Рожество, Нова година, православното Рождество. След посрещането на Нова година започвахме усилено да постим до 7 януари. На Бъдни вечер винаги пристигаха гости, ние слагахме един за друг под елхата подаръци.

2006

бутон за сайт