БЪЛГАРСКА ЕЛЕГИЯ
БЪЛГАРСКА ЕЛЕГИЯ
“Остарявайте бавно и достолепно като катедрали!”
Препоръка
Стареем като селски къщи,
покрити с патина от спомени.
Гнезда, в които се не връщат
от Запад птици обездомени.
Не търсят изгрева, а залеза
прозорците – очи в очакване,
дано оттам да ги погали
лъч – поздрав, изпреварил мрака.
Не смях на палавите внуци,
не блага дума на невести,
а само есенни капчуци
отронват нажалени песни.
Там синовете ни изгнаници
се лутат по държави чужди.
В душите парещите рани
в тревожни нощи се събуждат.
Поскърцва – сякаш дървояди –
във костите ни ревматизъм
и дебне старостта в засада,
като вълчица се облизва.
Вън капят плодове незрели
като надеждите обрулени…
Дали пак родните предели
ще срещнат синове прокудени?
РАЗПЯТИЕ
Ни сто, ни двеста, ни хиляда пъти
на кръста те разпъваме, Исусе,
и сред светкавици, и мрак, и тътен
в ребрата те пробождаме изкусно.
Не вникнали във твойта саможертва,
със гвоздеи от безогледни страсти
те приковаваме в жестока жетва
и твойта кръв ни служи за причастие.
Оплакваме те с гордост лицемерна,
суетно палим все големи свещи
и все тъй егоизмът ни се мери
не със човечност, а с ненужни вещи.
А ти ни гледаш все така печален,
прозрял зад добродетелната маска
пороците, с които сме венчали
привидната любов и жеста ласкав.
Човечество, не вярвам, че възмездие
ще те пречисти в пътя към Голгота,
за да дочакаме мига си звезден
да разцъфти в сърцата ни Доброто.
Разпети петък, 2009
