ЗА КОГО ВИЕ ЛИНЕЙКАТА
ЗА КОГО ВИЕ ЛИНЕЙКАТА
На Джон Дън, Уилям Окам
и останалите…
Вън е жега и зной. Вън е вятър и студ.
Светофарите светят за всички червено
и линейката тръгва с онзи неистов звук,
с който Бог е създал Вселената.
И се будиш внезапно от своя случаен сън,
от дъха на самата световна стихия,
от безценния дар на живота – навън
и у теб.
А линейката вие.
И в главата се мярка внезапно: Какво
безсмислие е – да живееш, спейки!
А в главата внезапно проблясва: Защо?
За кого вие линейката?
Но едва ли светът ще се сети за мен,
а и аз ще съм твърде далеч в този час,
благославяйки вечния мрак на Вселената,
че линейката вече не вие за вас.
ДАО
Когато застанеш долу, в ниското,
а по върховете блести ледът –
един от триста ще си поиска
да тръгне по трудния път.
Но ти не следвай онези, многото,
с техния тих, домашен уют.
Следвай тръпката, следвай тревогата,
следвай здравия дъх на студ.
Следвай правдата. Но не тази, писаната,
която е като скален блок.
Недей да следваш вечните истини –
следвай вятъра и потока.
Не следвай тези, които искат
всичко за себе си на света.
Недей да следваш бетонните писти –
следвай променливите неща.
Носи си винаги втора риза,
дай я, комуто са му кът.
Живей с малко, стой наблизо,
следвай собствения си път.
Отчупи хляб, дай на бедния,
тръгни след честния човек
и го последвай до последно –
и нине, и присно, и во век.
Недей да следваш онези триста,
които ще купят – ще продадат.
Следвай самотника, който търси риска,
следвай онзи, който проправя път.
Той няма да се държи за пътеката –
няма да го върне назад снегът,
няма да чопли на хляба мекото –
щом е със теб – то ще е до смърт.
Следвай хармонията. Закрилата.
Следвай единствено своя дух висок.
Не следвай правото на силата.
Следвай Айкидо. Следвай Бог.
