Людмила Башко

превод: Диана Павлова

Разказът на Тургенев „Смъртта на Чертопханов” повдига змийското кълбо на неразрешимите национални въпроси.
Разорилият се, но честолюбив помещик Чертопханов спасява от саморазправа Мошел Лейба.
Спасява го сам, със собствени сили, използвайки в яростта си камшик над озверялата тълпа. Невинният, когото искали да убият само за това, че е „евреин, разпнал Христос!”, остава жив.
Образ събирателен, сгъстен.
Лейба не е така прост и унижен, както може да ни се струва.
В чуждата и враждебна страна той далеч не е беден и ще подари на своя спасител великолепен състезателен кон.
Чертопханов е във възторг, но е смутен: „подарък от евреин!”, „и би го прегърнал, но и набил”.
В края на разказа вече Лейба заема водещо място, той стои пред избор, но все пак отива на погребението на Чертопханов.
Искрено ли?

(Закон 73.
Счита се за голям грях да подариш нещо на акум (християнин)
Талмуд Абода зара 20
При все това, заради мира на бедните – на акумите е позволено да се дава милостиня, да се посещават техните болни, да се отдава на покойници последен дълг…
За да помислят акумите, че евреите са им приятели.
Иоре де, а 151, 11)

Но важното е, че освен Лейба и верния слуга, никой друг не изпраща Чертопханов.
Следователно, Мошел не е дошъл заради позата, а действително изразява съпричастие, наистина скърби за безразсъдния, но благороден Чертопханов.
Това освобождаване в героите, обединяващо тяхното дълбочинно братско начало, не било разбрано и прието от критиката.
„Това е непозволена дързост” – писал Аненков.
Но Тургенев проявил твърдост и оставил разказа в сборника.

16.02.2009