Димитър Боримечков

СНЕЖИНКИТЕ И БЕЗГРИЖНОТО ДЕТСТВО

Снегът започна да вали още от вечерта. Снежинките летяха от небето – от далечните и непознати пространства. И аз по-детски си мислех, че те сякаш идват нарочно, като живи същества от други светове, за да видят и нашия.
До късно не заспах… и в спомените се събуди миналото детство със студени зимни дни, дълбоки преспи и дълги висулки под стряхата на нашата къща. И още – как ние, децата, играехме с парцалена топка на снега, и нямаше тогава по-щастливи и по-безгрижни от нас.
Така съм и заспал. Събудих се с още по-хубаво настроение.
Снежинките, пухкави и сякаш нереални, летяха като палавници, както летяха и в моето безгрижно далечно детство.

НАЙ-ДОБРИЯТ ХУДОЖНИК

Снегът е най-добрият художник. Ето го, наваля и още по-тъмни станаха стволовете, още по-бели клоните, още по-красиви рекичката и низината.
Бяла пухкава покривка забули улиците, покривите на ниските селски къщи, градинките зад тях. Уморена, земята притихна, за да се наспи до пролетта и да набере сили за бъдеще.

СНЯГ ОТ… ДАЛЕЧНОТО ДЕТСТВО

…Ето каква е тя – зимата: и своенравието си показа, и сюрпризи поднесе. Натрупа сняг, като спомени от… далечното детство – все същата снежна покривка, искряща белота и чист хладен въздух.
Снегът така изкусно изрисува прозрачното стъкло, че зад него, изпъстрено с цветя, не се виждаше какво се върши на улицата.
И сякаш веднага там нещо приказно ще се случи, а аз никога няма да узная…
Снегът падна изключително за щастие и тутакси от него нищо не остана – все лудория на капризното време.
Оранта още повече почерня, а буците й стърчаха като зъзнещи врани.

ПОКОЙ И ТИШИНА

Свечерява се. Утихва вятърът и дневният шум. Тайнствена снежна сянка покрива къщите. Очите още виждат леките щрихи на притихналите и замръзнали дървета, силуетите на познати лица. В този студен вечерен час все още се чуват гласовете на някои премръзнали самотни птици, смях на бебе, като в просъница.
След него и второ, и трето… Цялата улица сякаш е пълна с тихи, детински гласове.
А наоколо природата спи ли, спи… Покой и тишина.
Относителна е – тази тишина. И всичко на този свят.