Юлий Йорданов

Тия дни известният майстор на българската балетна школа, сега педагог в Канада, Валентин Костов сподели с мене, че в Северна Америка завистта и антагонизмът между творците заемат жестоки размери. Е, и в родината ни срещу това явление няма застраховка, но… слава Богу, при нас диапазонът му е като че ли много по-стеснен.
Без съмнение в това отношение изключение прави всепризнатият строител на българската музикална култура старши научният сътрудник, докторът по изкуствознание Михаил Букурещлиев. Доказателство за посоченото становище е неговата книга “Златопръстия от Странджа”. В нея той с много обич и проникновение представя големия виртуоз в изпълненията на кавал Стоян Величков.
Едва ли е нужно да казвам какъв маестро е този кавалджия. Та неговите изпълнения са широко известни от предаванията на Българското национално радио и другите електронни медии. Ето защо си заслужава да седне човек и да напише книга за него. И Букурещлиев го сторва великолепно, макар че изпитва известни угризения. “Винаги съм се учудвал на факта, че в България, в която има толкова много таланти – изпълнители – певци и инструменталисти – на богатата ни народна музика, оскъдна е литературата, посветена на тях – отбелязва Букурещлиев. И веднага откликва себекритично. – Няма на кого да се сърдя, защото и аз съм един от “пишещите братя” в тази област, а приносът ми е капка в морето.”
И точно за да попълни това бяло петно в книгите по изкуствоведение, Михаил Букурещлиев създава “Златопръстия от Странджа”. В интерес на истината трябва да кажа, че към тази идея го подтиква големият приятел на България и горещ поклонник на родния ни фолклор Симон Льонбах от Дания. През 1984 година за първи път посещава родината ни, за да проучи ритуала на сватбеното тържество. Пленен от песните и танците ни, той решава да посвети част от изследванията си. Така се запалва и по народните инструменти и най-напред го привлича кавалът. Учител му става кавалджията от ансамбъла на Радио София Стоян Величков. Споделяйки с Букурещлиев впечатленията си от него, гостът от Дания неусетно ражда и идеята за книгата.
Величков не е непознат за Букурещлиев. Знае го още от първите му стъпки в Радиото, та чак до пенсионирането му. Последният е силно впечатлен: “Самият факт, че цялата му съзнателна професионална музикална дейност протече на едно място, в един институт, е вече показателно за една последователност, за едно признание към учреждението, помогнало да се изградиш като личност. Това е характеристика и за личните качества на човека, към който храня почит и съпричастие към неговото израстване и утвърждаване като изпълнител.”
Внимание заслужава обстоятелството, че Величков е със завиден творчески опит. От неговото майсторство са се възхищавали не един и двама българи. Сред тях е и прокурорът от Карнобат Димитър Вълчев, който се запалва от желанието да напише книга за Стоян Величков и дори измислил нейното заглавие, но ранната му смърт слага “крак” в реализацията. С разрешение Букурещлиев го ползва.
В заглавието има толкова дълбока метафоричност и в същото време истинност. Вярно е, че с интерпретаторството си Величков възпроизвежда музика сякаш с пръсти от злато, които играят по кавала. Впечатляваща е и структурата на книгата. Авторът тръгва от родното място на инструменталиста – странджанското село Зидарово. Посещава го и се среща с неимоверните прецеденти, които съдбата сервира на Величков.
По-нататък публицистичният разказ върви през семейната среда и детските години. Забележителен безспорно е периодът на ергенските години и времето на войнишката служба. С много психологизъм е предадено колко вълнения и трепети изживява младият кавалджия при представянето си на първия конкурс за инструменталисти в Българското радио. И го спечелва успешно, с което му се открива “зелената улица” в изпълнителската дейност. Обстойно и с темперамент Букурещлиев описва приноса на Величков за създаването на “Странджанската група” и спечеления медал във Виена, “Тракийската тройка”, групата “Балкана”, съвместните концерти у нас и по света с трио “Българка”, с певиците, разнесли славата на фолклора ни.
Изключителен интерес за читателя са изказаните мнения – оценка на такива колоси на фолклорното ни изкуство като Коста Колев, Добрин Панайотов, акад. Николай Кауфман, Красимир Кюркчийски, Калинка Сгурова, че и чужденците Симон Льонбах, Вибе Стодел, Дона Бюканън и други.
Към тях иска ми се да добавя и още едно – на големия музикален педагог от Монтана и творец Димитър Илиев. Той е човекът, който е имал възможността професионално да общува с героя на книгата – кавалджията Стоян Величков, и с нейния автор Михаил Букурещлиев.
С Мишо, както ние музикантите го наричаме, се познавам от края на петдесетте години на миналия век, когато той беше най-младият редактор в редакция “Народна музика” в Българското национално радио – сподели Илиев. – Сетне с шеметна бързина се разви като музиковед в Института по музика при БАН, диригент на детско-юношеския фолклорен ансамбъл “Изворче” при Двореца на пионерите, композитор и аранжьор, непрестанно свързан с всички национални и регионални събори на народното творчество у нас, където почти винаги е бил член на журито, общественик и радетел за чист и неопетнен български фолклор.
По едно време беше и главен художествен ръководител на Държавния ансамбъл за песни и танци “Филип Кутев”. И днес той продължава своята дейност, което го издига високо в националната ни култура. Желая му да съхрани силите си.
Що се отнася до големия майстор на кавала Стоян Величков – човек трябва да е слушал неговата свирня солово и с оркестъра на Българското национално радио, за да узнае какъв творец е. Много сполучливо допълнение към тези впечатления е и книгата на Букурещлиев за него. Със Стоянчо се знаем от времето, когато през седемдесетте години неговият оркестър съпровождаше изпълненията на народния хор при Природоматематическата гимназия в Монтана, ръководен от мене. Още тогава почувствах благата му душевност и добрата колегиалност.
По-късно, когато започнах записите на моите хора и песни в първо студио на Радио София с оркестъра, където той беше солист, ме подпомогна с акъл – как да си настройвам моите инструменти, за да строят интонационно с оркестъра. При репетиции и записи на солиращи външни музиканти, какъвто съм се явявал и аз, беше винаги загрижен за максимално добрата интерпретация и качества на записите. С медения звук на своя кавал Стоян Величков е връх в соловото и оркестровото изпълнителско творчество.
Важен момент в книгата са публикуваните 193 записи в Българското радио на изпълненията на Стоян Величков с различни фолклорни формации. Чест прави на Букурещлиев, че тиражира и девет от най-известните хора от репертоара на Величков. Те придават още по-голяма автентичност към целия ансамбъл на жива словесност и темпераментен фолклор.

Михаил Букурещлиев. Златопръстия от Странджа (Кавалджията Стоян Величков). С, 2009.