НА БАЩА МИ
НА БАЩА МИ
Върви през спомена баща ми
към нивата с душа засмяна.
Прегърбен от житейски драми,
но с риза винаги изпрана.
За него нивата е свята.
А в храм нали така се влиза –
със чисти помисли в душата
и винаги с изпрана риза.
1985 г.
ДЪЖД
Дъжд със нишки милионни
тъче килим навъсен.
Трепери тъмен небосклона
от мълнии разкъсан.
И вятърът със плач се срути –
увиснал на капчука,
че преди няколко минути
ти с друг премина тука.
Капчукът може от паважа
следите да измие.
А на сърцето как да кажа?
Как стъпките ти да изтрия?
1965 г.
НОЩ КРАЙ РЕКАТА
Реката в сънните тръстики
провира немощна снага.
Във тишината някой вика
и моли някого с тъга.
А заревото на луната
прехвърля мост от бряг до бряг.
Като ръката ми, която
към тебе се простира пак!
1965 г.
ПОВЯРВАЙ МИ
На Румяна
Понякога съм много зъл и странен.
От въздуха навярно съм пиян.
Но ти бъди за живата ми рана
вълшебната от приказките длан,
която може с ласка да накара
да се разлисти сухата бреза,
съмнението да смени със вяра,
горчилката със радостна сълза.
Повярвай ми и цял живот ме чакай.
Зажалиш ли – от мъка си попей.
Нали така една жена в Итака
от скитника направи Одисей!
1971 г.
ПРЕДЧУВСТВИЕ
Пътеката ми не е лесна,
но искам ти да си щастлива.
Разбирам, че със всяка есен
от мен по нещо си отива.
Отива си от мен по нещо –
а тази есен си замина
и подир лятото горещо,
пред прага зъзне бяла зима.
Дано, дано да оцелея
през тези зимни часове.
И нещо свое да изпея,
макар и в бели стихове.
1979 г.
