Ели Видева

ОЦЕЛЯВАНЕ

Омръзна ми да ме замерят с буци
от пръст и кални камъни отвътре,
да стискам зъби, в болката да куцам
и пак да драпам друма си по пътя.

Да се изправям като луднал пумпал,
а въздухът да перпелечи гърлото.
Душата ми е корабният румпел,
на който жироскопът е изтръгнат.

Светът край мен е каменна река,
но тя живее помежду тревите,
които повече приличат на лъка
където оживявам. Как… не питай!

ИЗРЕЧЕНИЕ

Открадни ме от жежкия вятър,
дето брули хастара на лятото,
погали ме със есенна нежност
и въздай на душата надежда
да пребродим през зимните хали
и напролет, в любов оцеляли
да си бъдем и шемет, и щастие
в мимолетната вечност на ласките.

ТАЙНСТВО

Животът е изписан лист хартия,
а буквите са смешни криволици,
които крият бури и стихии
с възходи като полета на птица.
Петната от сълзи размазват трайно
провали, като пропасти дълбоки.
А капките мастилени са тайни
любови и раздели – напосоки
се стрелкат чувствата – като безумни.
Измислен лист хартия в кална локва
се гърчи. Ала оцеляват думи,
в които буквите са с бални рокли.

ПИР

Те са горе, на райската маса
и отпиват почти ритуално,
пригасяват поредния фас
и се смеят на воплите жални,
дето тук проскимтяваме тъжно.
И ни чакат – с местата, запазени
за далечно във времето бъдеще
да пристигнем със обич във пазвата,
да ни срещнат с духа си, висок
пред очите на Светлия Бог.