Христо Лалев

* * *

Навярно ще се случи и другото начало…
Зави съдбовно куче с почти човешка жалост.
Със сетивата чисти то винаги усеща
кога ще се разлисти човекът в още нещо.
Самичък ли ще рие полепналата тиня,
или и той ще вие додето с глас простине?
Най-лесно се прахосва несбъднатото време.
С любов не ни докосва, с надежда или бреме.
Не е ли изживяно, сред страсти щом не диша,
то сякаш е пиано с пречупени клавиши.
Отрова тъй се пие – с незнание презряно.
Тъй прави се магия – до седмото коляно.
Най-трудно се удържа мигът дарен със смисъл.
Той в мозъците стърже, да знае, че е писал.
Да го чете човека с четмото на вселена,
с душа от памтивека, но още не спасена.

И Бог да благослови: Дано му е видяно,
с клавиши чисто нови да стане пак пиано!