КРАЛСКИ ФАЗАНИ

Анастас Стоянов

КРАЛСКИ ФАЗАНИ

Във кралството на кралските фазани, –
сред тръпната тракийска тишина,
съзряхме птици, в слънце осияни,
подобно спомени от знамена.

И пушките, и ние онемяхме:
бе час на тайнство. И на хубост час.
И не свистене на крила, а смях бе
онуй, което просия над нас.

Спря ехото. И ручеят застина.
И ничком падна старата трева…
Избрал бих тази птица за Богиня,
ако си нямах други божества.

1989, 2004


ЧЕРНОБИЛСКИ ДЪЖД – 1986

Вали, тъй както преди векове,
вали познатия, един и същ,
най-светлия от всички дъждове,
най-благодатния – Гергьовски дъжд!

Но идва той за първи път такъв,
от дълги векове за първи път,
като обречена, невинна кръв –
нечакан пада, нежелан дъждът.

А цялата земя сияе в цвят,
шуми – пенлива чаша ненапита…
Все някой трябваше на този свят
горчивата напитка да опита!

И нека туй ни е утеха само,
мой свят, и разнолик и вездесъщ,
че има бедствие и по-голямо,
че има по-зловещ от този дъжд.

1986, 2004