Или за общия ни път към чувството за доброто и красотата

Ефим Ушев

20 години след написването на есето “Оръжия, които се пренебрегват” от Цветан Стоянов, варненско издателство го сложи начело в прочутия негов сборник с анализи – “Невидимият салон” /1978, изд. “Г. Бакалов”, Варна/.
Това есе, проникновено изследващо ритъма, музикалността, лиричността в някои от върховете на българската поезия, започва с едно родопско четиристишие. Точно с него големият наш литературовед изгражда и защитава тезата си за образците на нашето литературно минало, като “поетични оръжия, ковани в течение на столетия, които за съжаление най-често пренебрегваме”. А без тяхната изразителна музикалност и лирично вълнение не може да има голяма, истинска и трайна поезия.
Сега, добавяйки последната песен в настоящия сборник, поне за мен отпада раздвоението дали събраното в него е поезия или просто песнички. Затова нарекохме тази книга “Златоградска народна поезия” – тя не е замисляна като песнопойка. От стотиците и стотици предавани от поколение на поколение текстове от златоградския регион, са подбрани по-характерните и специфични, на повечето от които за съжаление мелодиите са вече забравени. Но веднъж публикувани в сборник, те остават за идващите поколения поне като поетичен текст – автентични свидетелства за духовния живот на родопчанина, за неговите обичаи и култура, за трудното битие на родопския българин през вековете, връхлетяван от какво ли и от кого ли не, формирал в себе си ранима душевност и чувствителност, след множество социални, политически и психологически превратности на планината, в която единствените оръжия за самосъхранение и защита се оказват именно песните му.

Я си ма га́ли, мо́мне ле, ка́йно са га́ли,
я́ си ми ка́жи, мо́мне ле, друга да га́ля!

Това е началото на въпросното четиристишие, открито от Цветан Стоянов, спрял се на него, след като е пребродил и анализирал цялата западноевропейска литература. В златоградските песни пък ще намерим:

Я ма зе́ми, Минко, я ми ка́жи,
да не ходя, Минко, луд за тебе!

Или:

Гльъ́дай ма, гльъ́дай, пи́сан Мехме́те,
гльъ́дай ма, та са на́гльъдай!

Очевидно е сходството по метрика и мелодичност, близостта по драматичност на съпреживяването и лиричността. Записвани според изговора на изпълнителите, посочени в съответните приложения към разделите за класификация, те носят уникалния златоградски диалект, който никъде другаде в Родопа планина не може да се чуе. Затова ги публикуваме с ударения на думите, по-архаичните от които са обяснени в приложения речник в края на книгата.
Установяването на географско-историческата пpинадлежност на един текст е сред най-силните козове за идентификацията му. Като съставител на сборника мога да кажа, че около 90 на сто от песните са с безспорен златоградски произход при сътворяването им. Което проличава и от споменаваните в тях имена и фамилии, селищни имена, наименования на местности. Означава ли обаче, че останалите не са златоградски? Според мен – не, защото те също са записвани и изпълнявани в този район и само от местни източници. Някои обаче са получили по-голяма популярност, публикувани са повече, но въпpеки това в настоящия сборник те са коренно различни и по лексика, и по изговор, много често и по съдържание.
Ограниченото място, полагащо се на един такъв пpeдгoвop, нe позволява да се напpави по-обширно сравнение с цитати от самите творби. Затова бих насочил читателя сам да направи това, като златоградските варианти на “Бела съм, бела, юначе”, “Девойко мъри, хубава”, “Заспало е челебийче”, “Мила ми е мамо, драчка ми е”, и която и друга си избере от нашия сборник, сравни със същите в сборниците на Н. Кауфман /1970/, на Ат. Райчев /1973/, на Р. Русков /1995/ и др. Тогава просто няма да има нужда от обяснение, а аз ще посоча само, че според златоградския източник местността Карлък от “Бела съм, бела…”, се намира в баирите между Угорли /зад с. Кушлa/ и Гюмюрджина, до т. нар. Гюмюрджински снежник. Самата дума Карлък означава снежник, заснежено място.
Ако пък се прочете в посочените сборници набедената за “чепеларска” песен за Сивковската гора, ще се види колко са далече те от съдържателността и поетичността на варианта при нас, с неговата структурна постройка. Записана е преди около 30 години от 80-годишна жена, която никога не caмо не е ходила в Чепеларе, но и не е чувала за такова населено място. А самия текст помни от баба си и майка си, също местни златоградчанки.
По-естествено е обаче, че някои от песните тук откриваме в сборници с песни от Беломорието – например “Турчине, софаленине” и “Делю мaйце си румоне” – в сб. “Виена китка с алтънче – народни песни от Беломорска Тракия” /София, 1999, съставител Мара Михайловa/. Втората е чута от Метаксана Хаджигинева, р.1887 г. в с. Чобанкьой, Дедеагачко, и е единствената в цялата книга, под която е отбелязано: “Делю е прочут родопски войвода, роден в Даръдере.” Песните пък “Стефан Лиляни думаше”, “Заспал юнак в гора” и “Търнала майка” при нас, четем с други имена и диалект в сбирката на Георги Вулев, приложена в книгата му “Село Еникьой, Ксантийско” /София, 1972/, където са със заглавия “Бояна”, “Делба” и “Грехове”. Казвам естествено, като имам предвид вековната историческа и географска принадлежност на Златоградския район към Беломорието. Което не може да не даде отражение и в неговите духовни проявления. Впрочем, друга тема е, че съдържащите се географски и селищни названия и местности в песните на Златоград и околията, очертават духовната и етническа територия в живота и дейността на златоградчанина – от Тулча на Дунава, през Одрин и Стамбол, до Драма и Солун на Бяло море.
В непрекъснато обръщение из всички краища на планината, където всеки привнася по нещо, за да ги приближи към тамошните хора, за много от родопските песни е трудно да се определи “родното” им място. Затова казваме за тях, че са общородопски. Но как са записани те в различните райони и какви са разликите – структурни, поетични, диалектни и пр. – това би било благодатна задача за фолклористи, литературоведи, езиковеди. Своя скромен принос за една такава бъдеща тяхна работа дава и сборникът “Златоградска народна поезия”.
И понеже започнах с едно голямо име – това на Цветан Стоянов, чийто анализ на малкото родопско четиристишие стана моторът, причината да събера на едно тези песни от златоградско-неделинския район, ще си позволя и да завърша с него:
“Ти, незнаен, безимен певецо! Ти, който не си слушал за Боало и не си учил какво е александрин и какво октава; ти, който не си посещавал школи и кабинети за усъвършенстване; ти, който не си чел учебници по професионално майсторство и не си зяпал чуждоземни поетични витрини – ти все пак си разбирал нещо повече от нас, разбирал си как се създава лирика! Всяка твоя дума идва тъй, както идват вятърът и дъждът, тъй както се сменят изгревът и залезът, раждането и смъртта, тъй както падат зрелите плодове от дърветата – с неотменна необходимост. В тебе е изворът на знаенето и моженето, които ние търсим. Тебе трябва да следваме, с тебе да ходим, от тебе да гледаме, за да стигнем това, което искаме – макар че си толкова далеч от нас. Защото поезията е силата и славата на един език. А на нашия език кой друг ще ни научи освен ти? Защото ти ни даваш най-красноречивия пример, че за да има естетика и истински естетически постижения, трябва на дъното им да стои едно дълбоко преживяване! Защото в тебе се събира цялата творяща мощ на народа, цялото му чувство за добро и красота. И понеже ние нямаме друга цел, освен да изразим това чувство, нашият път минава през твоя път!”
Нека този сборник се приеме като поклон пред всички онези изпълнители на родопския фолклор от Златоград и целите Родопи, благодарение на които той е съхранен до днес. А защо не и като реакция срещу ширещото се напоследък опростачване на българското музикално пространство с т. нар. „попфолк”, който няма нищо общо с родния ни фолклор. Надявам се, че първоначалната ни идея – сборникът да бъде придружен с компактдиск на златоградски изпълнители, ще бъде осъществена на един по-късен етап. Може би още при второто издание на „Златоградска народна поезия”.

(Предговор към първото издание на книгата от 2002 г.
със заглавие „Златоградска народна поезия”)

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД