Иван Радоев

ИСТОРИЧЕСКО САМОЧУВСТВИЕ

Поникнах в древната пепел на Мизия.
Три орисници изгряха над мене:
“Натоварва се с опасна мисия!
                    Да бъде упорит!
Да вярва!
Да се променя!”

В косите ми пяха пеперуди –
селски езичнички. Дай, боже, дъжд!
И обладан от човешки подбуди,
подстрекавах детето да става мъж.

В бели нощи и черни дни
учих Тамирид и Орфей неумело:
“Не се ангажирайте с ругатни
срещу висшите телом!
Шумното разграничаване
с тях
е вик за сближаване
с тях!
А също така:
когато ви галят с камшици,
не се обявявайте за мъченици!

Шумното сближаване
с тях
е разграничаване
с нашите братя по грях!”

Това е всичко.
Друга дейност нямам някак си.
Кой съм аз – не ми е ясно.
Син съм на баща си и майка си.
Назначавам се сам на своето място!