Ясен Калайджиев

11,37: М-мм, спала съм дванадесет часа! Което е добре, защото кожата ми ще бъде свежа за срещата с Жорж довечера. В онова модно списание… как му беше името… няма значение, пишеше, че всички известни манекенки спят НАЙ-МАЛКО по толкова. Първо, сънят ги зареждал с енергия, второ, като спиш, не усещаш глад (а и така се пропуска времето за закуска – личен опит) – т.е. ценно за диетите, и… какво още беше… а, да – онова за кожата. Изобщо сънят се оказва най-важната част от денонощието за жената, особено ако държи на себе си. Затова спя ли до обяд, знам, че съм правила нещо важно и се чувствам щастлива. Но има и още една причина да съм щастлива – Жорж. Откакто съм влюбена в него, живея в състояние на постоянен екстаз. Жорж твърди, че екстазът не може да бъде нещо постоянно, а бил само миг на най-върховно щастие. Глупости! Аз пък му казвам, че може. Ще трябва да си видя хороскопа, за да знам какви хубави неща ще ми се случат днес.
12,06: Стига излежаване, отивам да си измия косата, в един часа съм на коафьор – не искам Жорж да ме вижда в естествения ми вид. ЗАБЕЛЕЖКА: да не забравя да си сложа колието. Жорж ми го подари още на втората среща… Или беше на третата? Ама че съм… – как може такава важна подробност да ми изхвръкне от ума. Коя среща ще ни е днес значи – шеста или седма?… Не помня… Нищо… Голям куриоз стана тогава – седяхме във фешън-кафето и той ми подава свита на топка салфетка, а аз си викам “абе, тоя за слугиня ли ме има, какво ли, та иска да му хвърлям боклука”. Направо ми мина през ума да му залепя салфетката на лицето като в онази реклама… за някакво капучино май беше… Започнах да я разгъвам, за да е точно както в рекламата, а то вътре колието. Жорж реши, че било проява на СЪОБРАЗИТЕЛНОСТ от моя страна – да не хвърля салфетката в пепелника, а да я разгъна. Само ако беше разбрал какво се канех да му направя!? Пред хората. Ужас! Понякога съм по-импулсивна, отколкото трябва. Дали да не си запиша това в забележки и друг път да внимавам? Между впрочем, като че ли тогава за първи път усетих нещо към Жорж… но не беше чувства. А той още с подаръка призна своите ГОЛЕМИ ЧУВСТВА към мен. Иначе нямаше да му позволя да правим секс. Винаги съм казвала, че не мога да правя секс без чувства.
12,45: Жорж; Жорж; Жорж… – изпадам отново и отново в екстаз, когато се сетя за името му.
13,19: Жорж… екстаз. Уф, закъснях за коафьора! Изстрелвам се!
15,35: Мило дневниче, прочетох си написаното за днес и преброих колко пъти съм повторила името на Жорж. Но това не значи, че толкова рядко си мисля за него. Мисля си много по-често, но нямам време да записвам всеки път мислите си, защото трябва да съм хубава довечера, а това изисква усилия. Отивам на масаж след малко. Дневниче, само на теб споделям тези работи, ти си моето най-добро приятелче. Отдавна съм разбрала, че сред жените не мога да имам приятелки, особено след като оная завистница Мери ми се разсърди задето й свих гаджето. Тая РУСА патка нищо не е научила за живота. Но нищо – животът ще я научи. ЗАБЕЛЕЖКА: мисля, че новата боя много ми ходи, да не забравя кой номер е. Уф, 45 или 46 беше, вече забравих. Цифрите са ми слабост, знам си го. Ще трябва да питам пак коафьора. ЗАБЕЛЕЖКА: да не забравя да звънна на коафьора за номера на боята. Да изчакам до утре, за да не помисли, че съм от бързо забравящите.
15,45: Ха, телефонът звъни. Време беше да се обади… Жорж имам предвид.
15,47: Сигурно беше Жорж. Още на второто позвъняване бях до телефона, но реших да не вдигам веднага, за да не си помисли, че съм някаква отчаяна, която чака на слушалката само да й звъннат. Вдигнах я на седмото позвъняване – преброих внимателно, за да не сгреша цифрата. Направих го бавно (искам да кажа вдигането на слушалката, а не броенето), с онова котешко движение, което е толкова съблазнително за мъжете… Но точно в този момент отсреща затвориха. Ама че съм… Нищо, той пак ще се обади, все още не сме си уговорили час за срещата. Вече съм го дресирала да звъни по няколко пъти на ден. Ама и той е един – нима не можеше да бъде малко по-упорит? Нима не съм жена, която трябва да бъде чакана, следвана, изобщо мъжът да е готов на всичко за нея? Все пак имам толкова много обожатели! Уф, че досадници!
16,05: Това нанасяне на маникюра наистина ме умори. Дали няма да загубя свежестта си. Добре е да поспя малко. Не, ще ми се развали прическата. По-добре да излизам на масаж.
17,18: Върнах се. Оставил е съобщение на гласовата ми поща. Изглежда не съм чула позвъняването на джиесема по време на масажа. Пак щял да звънне преди да свърши бизнес делата си. Как сладко го е казал само “бизнес делата си”! “Към 7 вечерта”, уточнил. Дали аз пък да му звънна преди това?
17,49: Не. Ще изглеждам като някаква, която иска да му се овеси на врата. Освен това не е добавил, че му липсвам. ЗАБЕЛЕЖКА: да не забравя довечера да го поизмъча, ако пожелае да ме целуне. А за секс – забрави! (искам да кажа да не забравя този път да не му позволя). Аз да не съм някоя достъпна… всеки път като й свирнат и да е готова. Трябват му още заслуги на тоя досадник. Иначе каква е гаранцията, че не съм просто поредната му бройка.
19,05: Кара ме да чакам! – 5 минути вече. Дали изобщо ще се обади. Имах и друг такъв случай в практиката си. Един досадник дето повече не се обади. Дали Жорж няма да постъпи по същия начин, задето не му вдигнах телефона. Ама че съм патка, може да ме е изоставил, не трябваше да излизам на масаж! Така нямаше да пропусна обаждането му. Направо ми се реве… ама не бива, очите ще ми се подуят. О, любов моя, не ме изоставяй!!! А, сетих се една мисъл дето ме поуспокои. Пиша я в забележки – ЗАБЕЛЕЖКА: друг път, когато съм на масаж, да не забравя да държа телефона до себе си, а не в чантата, за да мога да го чувам.
19,08: Звън! Ама че глупак, кара ме да чакам осем минути. Ще играя твърдо.
19,13: Ето как протече разговорът:
- Ало – (Жорж е, познах го веднага).
- Да, моля.
- Здравей, мила.
- Кой се обажда?
- Как кой, не ме ли позна, мила, Жоро е.
- А, Жорж, не те познах. Тука съм се улисала по разни задачи.
- Как си, красавице моя?
- Добре.
- Хайде, оставяй всичко, в 8 часа ще те взема.
- Мм, бях забравила за срещата, чакай да си помисля да нямам други ангажименти.
- Мила, нали се разбрахме!?
- Да, след осем май съм свободна. Защо не звъннеш за всеки случай към осем без петнайсет.
- Мила, мислех, че държиш на думата си и вече чакаш за срещата.
Ама, че е досаден този Жорж.
- Мила, там ли си?
- Да.
- Защо мълчиш? Реших, че връзката прекъсна.
Пауза. Досадник.
- Какво ще кажеш да ти звънна в осем без петнайсет, мила?
- Не знам, нещо не се чувствам добре.
- Но нали преди малко каза, че си добре?!
- Помня какво съм казала, не ме изкарвай ШЕСТ ВОЛТОВА!!!
- Няма такова нещо, моля те, красавице моя! Хайде, ще дойда да те взема с ПОРШЕТО от вас.
- Не ме интересува. Не ми се излиза тази вечер.
Пауза.
- Добре, мила, и аз не съм безмозъчен. Щом не искаш, няма да настоявам повече. Чао.
- Кога ще ми се обадиш пак?
- Чудя се дали изобщо да ти се обаждам повече, мила. Май не държиш много на мен.
- Безразлична ли съм ти вече?
Пауза. В този момент бях готова направо да се разрева като някаква отчаяна… сякаш нямам други обожатели с поршета и ферарита. За малко да му призная чувствата си, добре че се овладях. ЗАБЕЛЕЖКА: никога да не бързам с признанията, ако искам да ме уважават.
- Добре, щом не искаш, не ми се обаждай повече! – как ми се отрони от устата това, аз си знам.
- Не си ми безразлична, мила! Но аз явно – да.
- Ох, направо ме уморяваш с тези намеци.
- В осем без петнайсет?
- Добре.
- Мила, чувствам се щастлив!
- Така ли? Колко?
- Върховно щастлив. Направо съм в екстаз!
- Значи това е мигът, за който спомена миналия път?
- Не, мила, разсъжденията ми оттогава еволюираха – осъзнах, че съм в един постоянен екстаз, откакто се запознах с тебе!
- Добре, ще чакам да ми звъннеш в осем без петнайсет.
Какви глупаци са мъжете. Мога да ги манипулирам както си пожелая. Не вярвам да е само защото използвам “ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ” – онази нова черна боя за коса. Но е факт, че когато бях естествено руса, ме възприемаха само като празноглава кукла. А сега и да спя с някой, той продължава да ме търси заради другите ми качества. ЗАБЕЛЕЖКА: да проверя какво значи думичката “еволюираха”.