Диана Павлова

Спомен на печатаря Петър Христов за първото отпечатване на поемата „Септември”, разказан от дъщеря му Благодат Христова

През 1924 година Гео Милев написва поемата си „Септември” и я дава за печат в една софийска печатница, намираща се на ъгъла на улиците „Дондуков” и „Стара планина”. В печатницата по това време работи като майстор Петър Христов – тогава 26 годишен, роден в София през 1898 година, анархокомунист по убеждения.
Текстът е набран и формата е поставена на пода до машината. Подавачката – младо момиче на име Олга – стои отстрани и чака майстора да качи формата. Гео Милев седи наблизо върху един топ хартия.
През онези години, заради нелегалната литература, разпространявана от различни партийни фракции, често са се правели полицейски проверки по печатниците. Точно преди да започне печатането на „Септември”, в помещението внезапно влезли двама полицаи. Огледали се и единият попитал:
- Майсторе, какво печатате тука?
Петър Христов бързо отговорил:
- Стиховете на един щур поет…
В следващия миг привидно се „спънал” във формата, ритнал я силно и ударил шамар на подавачката, крещейки:
- Защо формата е тука? Видя ли какво стана? Тука ли й е мястото?
И уж ядосан, продължил да рита формата, за да разбърка колкото може повече буквите.
Олга, напълно объркана, се разплакала, а полицаите започнали да успокояват и нея и майстора. Неоткрили нищо подозрително, си тръгнали.
През цялото време Гео Милев мълчал. Полицаите не го познали или вероятно точно на тях още не им бил известен. Когато излезли, той станал и казал само:
- Майсторе, как ти дойде на ум!…

Веднага след това Петър Христов отпечатва поемата „Септември”, заради която Гео Милев намира смъртта си, убит като куче от тогавашните силни на деня.
Петър Христов доживява до старини, за да разкаже тази случка на децата и внуците си.
Стиховете на „щурия” поет също оцеляват и не само това – остават безсмъртни – знак, белег в сърцата на българите от една действителност, която, дай Боже, да не се повтаря никога.