Митрополит Иларион

Иисус Христос – като Божий Син – е могъл да с яви на света с всичкия Си блясък. Неговото рождение би могло да се извести най-тържествено и да Му се отдадат всички земни почести. Обаче – по Божий Промисъл – Той дойде на земята съвсем смирено: роди се в една крайно бедна обстановка, както разказва Преданието, съгласно пророчеството на Исайя (33:16), в една пещера край гр. Витлеем. А, в същото време – в замяна на негостоприемството от страна на хората – небето показа Неговия Божествен произход и величието Му чрез чудесни знамения: с появата на необикновената звезда и с тържествената песен на ангелите над Витлеемската пещера.
Иисус Христос се е родил в 749 година от основаването на Рим – в 42-та година от царуването на Августа. Родил се е във Витлеем, където майка Му, Девицата Мария, със стареца Йосиф от Назарет е трябвало да отидат по случай всеобщото преброяване, за да се запишат като произлизащи от рода на Давид.
Наистина, за това преброяване съвременните историци не говорят, но те и за преброяването при Юлий Цезар (завършено при Август) също нищо не казват. А в неговата действителност няма съмнение. Главният източник за живота на Август е 55-та книга от историята на Дион Касий, а тази книга е запазена в откъслек и тъкмо данните между 745-750 год., когато е станало преброяването, липсват. Но, пък, по свидетелството на Тацит, Светоний и Тиберий, след смъртта на Августа – съгласно негово завещание – в Сената е трябвало да се прочете кратко описание за цялата империя, което, предполага се, е могло да бъде съставено само въз основа на данните от това преброяване.
Според Евангелието, рождението на Христа се е ознаменувало с появата на необикновено блестяща звезда.
В древните китайски астрономически таблици е отбелязана появата на една такава необикновена звезда, която се е виждала в продължение на 70 дни. По изчисленията на Фуке и на Везелер, появата на тая звезда съвпада с времерождението на Иисуса Христа.
В астрономическите бележки на индийците се споменава, че в края на свещения период, който обхващал 4320-та лунна година, е била забелязана появата на една нова звезда. И тази поява на звездата, по изчисленията на споменатите астрономи, съвпада с времерождението на Христа.
В Сибилините песнопения – повечето от които са съставени в І-ия век след Р. Хр. са забележителни следните слова: “Небето и земята се възрадваха при рождението на Младенеца: тронът Му се усмихна и светът беше във възхищение, източните мъдреци се поклониха пред неговата звезда, предвестници на такова щастие!”
Халкидий (ІV в. сл. Хр.) – по всяка вероятност езичник, в своето тълкувание на Платоновия Тимей, тъй описва това събитие: “Известна е светата и достойна за внимание история: тя разказва за появата на звезда, която предвещавала не болести и смърт, а идването на достопокланяемото Божество за спасение на хората. Халдейци – мъдри и опитни астрономи, като забелязали тая звезда, незабавно се отправили да търсят Новородения Бог и, като Го намерили, принесли Му дарове и жертви.”
Тия сведения показват, че вестта за появата на звездата и рождението на Спасителя е вълнувала слуха на най-учените измежду езичниците. А какво говорят по предание за звездата християнските историци? За тях тя е несъмнено събитие. Например, св. Игнатий Богоносец казва: “Звездата на Спасителя сияела повече от всички звезди и нейната светлина била очарователна. Всички се удивлявали от това ново, несравнимо с всички други явления и произвеждащо необикновено впечатление на хората.”
Знаменитият астроном Кеплер забелязал, че на 17 декември 1603 година двете планети Юпитер и Сатурн тъй се сближили, че изглеждали като една голяма, блестяща звезда. Това явление не е единствено. Абарбанел (1463 г. от дионисиевата ера) забелязал, че това съединение на Юпитер и Сатурн ставало през всеки 600 години и отбелязвало важни събития в Божия свят. При подобно съединение се е случило рождението на Мойсея, с такова съединение – считал този еврейски астроном, – ще се отличи и рождението на Месия.
Иделлер и Кеплер, като разсъждават върху това изказване, заключават, че планетното съединение в съзвездието “риби” за иудеите било винаги от голямо значение. И понеже иудеите взаимствали астрономическите си сведения от халдейците, то и тези последните очаквали близкото идване на Месия. Затуй, когато по време на рождението на Христа се случило сближаването на тези две планети като в една – вследствие вярата им за близкото дохождане на Месия – Спасителя – те тръгнали да търсят звездата Му.
И у св. отци и учители на Църквата има различни мнения по въпроса за звездата: едни от тях считат, че това е нарочно създадена звезда, други пък – че тя е някаква духовна сила – ангел с преизобилна благодат, показваща се в образ на звезда.
Но, по какъв път се е появила тази звезда, не е важно. За нас е от значение, че ученият свят – респективно астрономите, признават не само възможността, но и действителната поява на Витлеемската звезда. Дори и да се допусне, че звездата е случайно астрономическо явление, то чудото се състои в това, че Бог така насочил световните стихии, щото едно такова астрономическо събитие да стане тъкмо при рождението на Христа.
В Евангелието се съобщава, че от Далечния Изток дошли мъдреци в Иудея, за да се поклонят на Новородения Цар. Ирод Велики (наречен тъй за разлика от другите владетели със същото име само заради продължителното му царуване – 37 години, а не че наистина е бил велик в живота си), като узнал лично от мъдреците в Йерусалим целта на тяхното идване, намислил да погуби Богомладенеца Христа. А като се почувствувал и подигран от същите – понеже не изпълнили поръчението му, връщайки се да му обадят къде се намира Новороденият Цар – наредил да бъдат избити всички деца от мъжки пол, от две години надолу. И с избиването на хилядите витлеемски младенци Ирод погубил и собствения си син Антипатър.
За тези две Иродови злодеяния било известно в Рим, откъдето зорко се следяло какво става в подвластните провинции. А щом в Рим са знаели за избиването на младенците, не може да не са се заинтересували и да не са узнали и причината за това избиване. Но, не се е обърнало особено внимание, защото и сам Римският сенат не бил чужд на подобни решения. Например, Светоний в “Животът на Августа” (гл. 94, п.3) съобщава, по свидетелството на Юлий Марат, че “няколко месеци преди да се роди (Август) в Рим станало публично чудо, което предзнаменувало, че природата произвежда (ражда) един цар за римския народ. Сенатът, ужасен, заповядал да бъдат избити всички деца, които ще се родят през тази година, но гражданите, чиито жени били бременни, отнасяйки всеки към себе си надеждата за това, се погрижили, щото сенатското решение да не бъде депозирано в архивите.”
Все пак, обаче, крайната и с нищо неоправдана подозрителност и жестокост на Ирод, направила силно впечатление в Рим. Затуй историкът Макробий съобщава, че когато Август чул, че Ирод, между двулетните иудейски младенци убил и собствения си син, казал: “У Ирод по-добре е да бъдеш животно (поркум-свиня), отколкото син.”
Възможна ли е такава жестокост у един владетел в древността? Да, защото е било във време на голям морален упадък, щом кървавите сцени с осъдените на смърт роби и християни в цирка са доставяли удоволствия и забава на тогавашното общество, понятна става и жестокостта на господарите. Само че жестокостта и подозрителността у Ирод били нещо изключително: той не се е спрял пред мисълта и е опръскал двореца си с кръвта на своята жена – асмонеянката Мариамна, жертва на неговата подозрителност са още синовете му Александър и Аристовул, дядо му Йосиф, Антигон – баща на жена му Александра, тъщата му Александра, и много други. Все поради същия страх – да не му се отнеме престола – той изтребил един по един всички членове на известната в Иудея фамилия на Макавеиите, с която бил в роднински връзки. Целият живот на Ирод е бил изпълнен с убийства и кръвопролития, но върха на своята жестокост показал в това, че няколко дни преди мъчителната си смърт, събрал в Йерихон най-знатните иудейски първенци и дал заповед, в момента на издиханието му да бъдат избити, за да не би, както сам той казвал – неговата смърт да остане без плач.
Подозрителността у Ирод не е случайна. Тя се е породила и напластявала в съзнанието му още от млади години. Опасенията да не би да му се отнеме трона го измъчвали още преди за го заеме. Известието на мъдреците за рождението на Христа само подсилило тия опасения и го подтикнало към крайна жестокост. Тъй, още в 714 година (пр. Хр.), когато бил в Рим и живеел в дома на консула Полион, той силно се смущавал от мълвата за идването на новия цар, Който ще бъде над всички царе и владетели. В същия дом на Полион, дето живеел Ирод, е живял и всеизвестният поет Вергилий. А в онази (714) година се появила знаменитата еклога на поета, посветена на общия им приятел – Полион. В нея се възпява скорошното раждане на Божествения Младенец и настъпването на новата ера на златния век. Описанията за това ново време са тъй ясни и изразителни, че някои считат, че Вергилий трябва да е бил под влияние на иудейските предания за идването на Месия или пък под влияние на пророческите предсказания, които занимавали и Ирод. Ето какво гласи класическото място в тази еклога (ІV еклога на Буколиките): “Дойде последното време, възпято от Сивилла! Започва нов, велик ред на вековете! Нов род слиза от високото небе! А ти, чиста Луциния, обсипвай с ласки раждащия се Младенец, с идването на Когото ще престане железният век и ще се започне златният век. През твоето консулство, Полионе, ще се яви тази украса на бъдещия век. В това време – дори ако още останат следи от човешко нечестие – земята ще се освободи от отдавна обхваналия я страх. Той ще приеме живот от Божеството, ще се отличава от всички небесни същества, над които високо ще се издигне, ще оправи земята, ще я умиротвори с добродетелите на Отца Си.”
Навсякъде било разпространено мнението, че ще се роди Избавител на света, Който ще се възцари и царува над народите. А голямото морално разложение идвало да подсили това убеждение.
И, тъй – ясните предвещания за идването на Спасителя и сред езическия свят смущавали неспокойното съзнание на Ирод и подпомагали да се затвърди в него жестокостта. Но, при все това, той се ползвал с разположението на Римското правителство, защото умеел да изкупува своите злодеяния с големи дарове, с хитрости и лъжи.
За нас обаче е ясно и от историческите сведения от онова време, че рождението на Иисуса Христа не само е вълнувало умовете на Изток, в Палестина, но е дало отражение и в обществената мисъл на целия тогавашен свят. Рождението на Христа, като начало на една нова ера, на един нов живот, е дало такова отражение в историята, че по-късно летописците поставят това събитие – годината на рождението на Христа, като начало на летоброенето. А, естествено е, че едно случайно или фиктивно събитие не може да измени летоброенето и да бъде поставено за начало на една нова ера в историята.
Иисус Христос се е родил преди 1960 години и, в едно кратко време – макар и живял само в Иудея – завладял умовете и сърцата на хората от целия свят, построил Своето царство не на физическа сила и мощ, не на власт или насилие, а на твърдата основа на любовта, и Той ще пребъде вечно. Затова – в Негово лице – с всичкото си вярващо сърце, признаваме и се покланяме на Сина Божий – Богочовека Христа!

1960 г.