Митрополит Иларион

Откак свят светува, поезията като естетическо изкуство съществува. С художествени слова тя разкрива вътрешния мир на човека – радост, скръб, възторг. Тя е изживяване на лични и обществени исторически събития – успехи и погроми, търсене на нещо светло, възвишено и съвършено. Не всекиму е присъщ този природен дар, но всеки може да се радва на хубавата поезия в най-различните й форми на проява. Тя се изразява не само в красивата реч и цветущо слово на поета, а и във всички области на живота, не само в изкусното перо, но и в художествената четка, в музикалната творба, в длетото на скулптура, в резеца на резбаря, в инструмента на строителя, мотиката на паркоустроителя и градинаря, който наред с плодоносните засаждения украсява лехите на площта и с пъстролики уханни цветя. Тя се забелязва и в грижовното усърдие на добрата домакиня да украси с цветя и подреди жилището си и да даде естетическа наслада, не само на живущите в него, а и на всички, които наблюдават отвън нейния двор, балкон и дом. Всичко това дава радост и живот, отмора и подтик към нещо по-възвишено и съвършено.
Особено силно изживяване е религиозната поезия. Тя е разкритие на вътрешния духовен живот на човека. Затова и съставителите на християнските богослужби, въодушевявани от вярата си, изразявали вдъхновените си чувства в красиви, поетични слова в богослужебните песни, четива и канони. Всички църковни песни на вечерното и утринното богослужение са писани в метрична и ритмична реч, като са имали определен образец, по който са съставени, за да се изпълняват съответно и молитвени песнопения. Богу е приятно поетичното химнопение, щом и псалмопевецът цар Давид, и в радост, и в тъга изливал своите молитвени възторзи и вопли към Бога в стиховете на вдъхновените псалми и сам ги изпълнявал при мелодичните звуци на своята многострунна арфа… Да спрем внимание на Рождествените богослужебни песнопения. Честването на Рождество Христово е един от първите Господски празници, разкриващи дълбочината и спасителните верови истини, затова това събитие – Рождество Христово е вдъхновявало поетично съставителите на богослужебните песни и канони като преподобните отци Йоан Дамаскин, Йосиф Песнописец, Роман Сладкописец и други. Облечени в красиво художествено поетично слово тези истини действат силно и на разума, и на сърцето и привеждат вярващите в молитвен възторг, какъвто са изживявали самите съставители на богослужебните песни.
Празникът Рождество Христово под названието Епифани – Богоявление, първоначално се е празнувал на 6-ти януари, наедно с Богоявление – в един ден, в който Бог се явява на човеците, както при рождението на Господ Иисуса, тъй и при кръщението Му във водите на р. Йордан. Отпосле празнуването на Рождество Христово се установява на 25 декември – деветия месец от Благовещението. Празникът се предшества от 40 дневен пост, през дните на който се запяват катавасиите за Рождество. Катавасии – това са началните стихове на песните на канона за Рождество, наречени ирмоси, което ще рече връзка, свързваща отделните песни по текст и мелодия. Канонът на Рождество Христово, както и на всеки богослужебен ден, е разкритие в ритъм и метричност на повествуванието или историята на празнуваното събитие. Канонът се състои от девет песни – девет по броя на ангелските часове. Ирмосите пък са разкритие на определени библейски събития с предсказания на празника. Тези празнични ирмоси се наричат катавасия от гръцкото слово – катавено – слизам, защото за тържественост певците в древност при запяване на тия песни слизали от певниците в средата на храма и запявали спонтанно.
Катавините на Рождество Христовото започват така:

Христос се ражда – славете Го!
Христос от небето идва – посрещнете Го!
Христос е на земята – тържествувайте!
Пейте на Господа по цяла земя.
Възпявайте Го, люде, защото се прослави!

Какво богатството на вътрешни мисли, изживявания и чувства, облечени в красиви слова! Каква внушителна, боговдъхновена и поетична реч, която при едно мощно пение или хорово изпълнение привежда вярващия в молитвен възторг! Деветата песен на това Рождествено песнопение, съставено от Йосиф Песнописец, гласи: “Тайнство виждам странно и преславно: пещерата – небе. Дева – престол херувимски. Яслите – вместилище на невместимия Христос Бог, Когото ние, възпяващите, величаем.” С малко думи ни се разкрива тайната на Боговъплъщението. Пещерата става небе за въплътилия се Син Божи. Светата Дева представя от себе си херувимски престол, на какъвто в небесата въплътилия се Син Божи се носи. Всичко това вярващият като слуша и разбира, че е станало за наше спасение, не може да не го изрази в радостни възклицания и да не почувства трепети свещени.
Както всеки Господски и Богородичен празник, тъй и тоя се започва с предпразненството. Предпразненството на Рождество Христово е на двадесети декември – Игнажден, ден в който се чества паметта на Св. Игнатий Богоносец. От този ден непосредствено се запява за празника. Каноните и песнопенията са разкритие в поетична форма на догматичните истини за въплъщението на Бог Слово. От този ден по стар обичай и вярващите почват да коледуват – да си честитят празника с пение, тропари и т.н. – с песента на предпразненството и с песни в народен, поетичен мотив. Тропарът или църковната песен е изплетена със следните слова:
“Приготовлявай се Витлеем, Отваряй се, Едеме, Украсявай се, Ефрате, защото Дървото на живота и пещерата днес разцъфтя от Дева, понеже утробата й се оказа рай в нашите мисли, в които е Божественото Насаждение, от Което като ядем ще бъдем живи и няма да умрем като Адам – Христос се ражда, за да възстанови отпреди падналия образ.” В тази богослужебна песен в поетична картина се разкрива една от основните истини на нашата вяра. В древност Адам яде от забранения плод на дървото на живота посред рая – Едемската градина, съгреши и грехът му роди смърт. Сега Светата Дева е мислен рай. Богомладенецът Христос Господ е Божественото Насаждение, от което като вкусваме при причастието със светите тайни Христови, ще бъдем живи и няма като Адам да умрем, защото, знайте, Христос се ражда, за да възстанови падналия, помрачения някога Божи образ у човека. Каква велика спасителна истина! При съзнание за тази истина с песента Църквата прикани Витлеем да се приготви, раят да се разтвори и р. Ефрат, край която е бил някога древният рай, да се разкраси с пенливите си бистри води… Зад всяка дума в тази песен се разкрива верова истина, за която човек като отвори сърце, увеличава радостта си и силата на молитвеното си настроение.
Кондакът, което ще рече – кратко, сбито разкритие с изящни слова. Същината на празнуваното събитие – на Рождественското празнуване гласи: “Дева днес в пещерата да роди неизречено Предвечното Слово, ликувай, вселено, дочула това. Прославяй с ангелите и пастирите пожелали да се яви Отрочето младо, Предвечният Бог.” В такъв поетичен тон песнописецът с всичкото съзнание за великото тайнство, че Бог Слово снизхождащ към човешкия род, за негово спасение приема плът и става човек – се обръща към цялата вселена с прикана да ликува и да прославя с ангелите и с Витлеемските пастири. Този, Който като малко отроче – дете, се явява на света – Предвечният Бог.
Кондакът на следния ден – 21 декември е стъкмен тъй:
“Ние, гледащите във Витлеем Повития с пелени, държащ цялата земя на Своята ръка, поднасяме предпразненствени песни на родилата Го, защото тя държаща в скута си Сина Божи, майчински се весели.” Вярващите, имащи съзнание, че всички тези красиви молитвени слова се произнасят и пеят и от тяхно име, изживяват тържествеността на празника с пълна вътрешна духовна удовлетвореност.
В този дух са всичките песнопения в предпразничните дни на Рождество Христово.
На самия ден Рождество Христово първият седален – песнопение, което може да се изслушва в седящо положение, гласи:
“В ясли посред безсловесни заради нас си се положил, дълготърпеливи Спасе, станал младенец волно. Пастирите с ангелите Те възпяват зовящи: слава и хвала на Родилия се на земята и Обожествилия естеството на земнородените – Христос нашия Бог.”
Молитвата е не само просба, а и богохваление. Тъй и седалните песни са едно поетично богохваление, разкритие на основни догматически истини. Втория седален на утринното Рождественско богослужение гласи:
“Предвечния и Непостижим, Съвечносъщия и Невидимия Отец в утробата по плът си носила, Богородице. Едното несливаемо на Троицата Божество, твоята благодат просия в света, всевъзпявана, затова и непрестанно ти викаме: радвай се, чиста Дево майко.” А ето и тропар на самия празник:
“Твоето Рождество, Христе Боже наш, озари света със светлината на разума, от която служащите на звездите от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата и Тебе да познаят Изтока свише, Господа, слава Тебе.” Какви хубави поетични съпоставяния. Рождението на Христа донесе светлина на разума. Служителите на звездите, източните мъдреци, които се покланят на звездите, от Витлеемската звезда се научиха да се покланят на Христа. Слънцето на правдата. Това са съществени верови истини, облечени в поетични слова за яснота и подсилване на вярата.
Ето как започват хвалитните стихири на този ден:
“Веселете се праведни, небеса, радвайте се, разиграйте се, планини, понеже Христос се ражда…”
“Елате да възпеем майката на Спасителя, която и след рождението пак Дева си остава… Всички тия песни завършват с тържественото изпяване на “славата”:
“Днес Христос се ражда във Витлеем от Дева. Днес Безначалният се начева и Словото се въплъщава: небесните сили се радват и земята с човеците се весели. Влъхвите дарове принасят на Владиката. Пастирите се удивляват на Родилия се, а ние непрестанно нека възгласяме: слава във висините на Бога и на земята мир, между човеците благоволение…”
Трябва да отбележим, че поетичната реч в перото на съставителите на богослужебните песни и канони не е само вдъхновение и възвишен дар от Бога, но и плод на усърдна молитва. Те са били хора с голяма вяра и благочестие, светилници – пръскали са светлина и затова молитвата им била силна. Тъй, Роман Сладкопевец е получил дара на химнотворство и сладкогласно пение във време на молитви. Той е живял през 6 век. Бил клисар във великата църква “Св. София” в Цариград. Ползвал се с вниманието на тогавашния патриарх Евтимий, което се зловидяло на някои от служителите, тъй като той е бил неук и не могъл да пее. Направили му дори бележка, че не може да пее, а се радвал на високото благоволение. Роман понесъл нареканието, а това било на самия ден пред празника Рождество. Останал след службата в храма и дълго се молил прочувствено на Св. Богородица и, като си отишъл у дома, на сън видял Светата Дева да му дава книжен свитък да го изяде. Той сторил това и му се отворил ума да чете и разбира Писанията, като тоя на Емауските пътници (Лука.24:45) и дар получил да облича истините на вярата в поетични слова и да ги изпява в сладкогласна мелодия. Стреснал се от видението възрадван, бодър, смел и почувствувал в себе си дар да пее и вътрешен подтик да изяви това дарование. И на всенощната Рождествена служба във величествената църква, при блясъка на осветилите я 300 лампади, при тържественото служение на патриарха в златотъканото му одеяние – на св. литургия, в определения момент Роман се изкачил на амвона и запял гръмогласно сладкогласния кондак на празника – негово вдъхновение и творба:
“Дева днес ражда Свръхестествения и земята предлага пещера на Непристъпния. Ангелите с пастирите славославят. Влъхвите със звездата пътешествуват, защото заради нас се роди Отроче младо – Предвечният Бог.” Какво богато поетично разкритие на един от основните догмати на нашата вяра! Цялото събитие Рождество Христово, представено накратко с няколко поетични картини, подхранващи вярата и извикващи учудване у слушателите. Гласът се извисил към грамадния купол на храма. Минал през звездното небе, съединил се с песента на ангелите и отново отекнал в храма. Всички били във възхита от песента – словата и мелодията в източния й макам.
В края на службата патриарх Евтимий запитал Роман: откъде му е дошло това вдъхновение. Той не скрил и казал, че небесната учителка, Божията майка, го е умъдрила. И надянал монашеското расо, засиял като преподобен отец, той почнал да съставя и пише дивни кондаци за Господски и Богородични празници и песни, броят на които надминал числото 1000. Тъй Бог избира онова, което е слабо на тоя свят, за да посрами силните” (1 Кор.1:27).
Този кондак от канона на Рождество Христово по мелодия стана образец за много богослужебни песни и днес се изпълнява по всички църкви с подобаваща тържественост в богослужбите на Рождество Христово.
Желаем слушащите го през Рождествените празници да изпитат оная духовна извисеност в молитвеното настроение, радост и духовно задоволство, каквото са имали благочестивите слушатели в църквата “Св. София” в Цариград при изпълнението му от самия съставител преп. Роман Сладкопевец и като него да прославят Богомладенеца Христа Спасителя.

1985 г.