Ели Видева

ПИЕТА

Тя прилича на дрипава циганка
и протяга ръка – не да проси –
да погали децата си в редкия миг,
в който може да дойдат на гости.

Тя прилича на лес подир пладнешка сеч –
тук-там някой филиз е прораснал.
И се моли студът – заскрежения меч
да не мине през тяхната пазва.

Тя прилича на малко безумно дете,
свито в кофа с боклук вместо дом.
И скимти, бърше сълзи и стяга сърце
във юмруче, нетърсещо помощ.

Но е моя Родина. В тъгата – сама.
Съкрушена, но някак велика.
И съзнавам, че искам да я продължа,
преклонена пред нейните дрипи.

РОД

Камбана бие сбор
на Долната земя.
Баща ми тръгна.
Костите му вече
са само фосфор – светят
на корените на тревата.

Камбана бие сбор
на Долната земя.
Потегли чичо.
Духът му, скрит
в криле на пеперуда
кръжи над гроб, запазен
със камъка на дядо му
деветдесет години,
за да го поеме.

Камбана бие сбор.
За Долната земя
смъртта е само път
за извървяване.
Почти съзнателно
приемам кръговрата:
земя – небе – земя.
И пак небе.

Камбана бие.

БИТИЙНОСТ

Живеем като в някакво тресавище,
прегърбени от скръб и унижения
и болката, във гърлото задавена
осъмва във помръкналите зеници.

Живеем като крави в скотобойна,
пасем марули в празничните вечери
и с грошове запушваме пробойните
на битието, дето ни отрече.

Живеем като кучета на нивата,
срещу небето вием от безсилие
в очакване на свлачища, заливащи
копривата и семето без милост.

Живеем ли? Наистина ли искаме
да оцелеем, смазани от Нищото
в държава с управляващо безсмислие?
Една светулка грее… Вижте я!

ГОЛГОТА

Страхувам се да мисля за това,
което се стопява между пръстите.
Отдавна знам, че няма правила
за настоящата цена на кръста
под който се изпъваме сами,
макар да са артритни коленете.
А тежестта не само ни боли –
за нещо повече от кръст нашепва.
И подозирам тайно – за духа
битийното е някак ефимерно.
Страданието има стъпала,
които ни повличат към небето.

ПЛАНИНА

Дивата грива на вятъра
иска да слезе надолу
покрай чукари и урви.
Да си погали поляните,
да разцелува дърветата
и да поспре в долината.
Там да докосне човеците,
да се промъкне в дъха им
и да разкаже за слънцето,
дето го чака високо
да поиграят на миженка.
И да притихне до камъка,
дето расте като гъба
по сантиметър на век.