Василий Фьодорович Ноздрев (Василий Федорович Ноздрев), руски физик и поет, е роден на 21 януари (24.02.) 1913 г. (по други данни, през април 1910 г.) в бедно семейство в с. Староселие, Унечски район, Брянска област/ преди - Мглинска околия, Черниговска губерния. В юношеските си години работи като кореспондент в местния вестник «Беднота». В 1930 г. постъпва във рабфака (работническия факултет) на Московския университет. Завършва физическия факултет на МГУ (1937) и аспирантура на катедрата по молекулярна физика. В 1941 г. защитава кандидатска дисертация. Член на ВКП (б) от 1941 г. Участник във Великата Отечествена война и в знаменития парад на 7 ноември 1941 г. на Червения площад. Тежко ранен в сражение при Наро-Фоминск, след дълго лечение демобилиран. След раняването си е партиен работник на отбранителен завод, секретар на парткома на МГУ (края на 1943-май 1945). В 1945 г. като секретар на парткома в МГУ, се противопоставя на учените-западници (П. Капица, А. Йофе, В. Фок, И. Там, Н. Семьонов и др.); свален от поста секретар на парткома - 23 май 1945 г., отстранен от работа в МГУ със заповед на Минвуз на СССР №873 (14 август 1954). През 1950 г. защитава докторска дисертация - доктор на физико-математическите науки, а от 1950-те г. работи на катедрата по молекулярна физика в МГУ отначало като доцент, после като професор (1953). По-късно преминава на работа в МОПИ (Московски областен педагогически институт «Надежда Крупска»), бил е заместник-ректор, а в периода 1960-1974 г. е ректор на този институт. Същевременно през 1957-1995 г. е научен ръководител на Проблемната лаборатория за молекулярна акустика при МОПИ. Пише десетки учебници и методически пособия за висшето и средно училище, подготовя научни кадри. Над 200 негови научни работи са публикувани в съветския и чужд печат. Има множество трудове в областта на молекулярната акустика, термодинамиката. Основни трудове: «Применение ультраакустики в молекулярной физике» (1958), «Использование ультразвука в преподавании физики в средней школе» (1965), учебници «Курс термодинамики» (1959), «Курс статистической физики» (в съавт., 1965), «Молекулярная акустика» (в съавт., 1974). Пише стихове от ученическите си години. По време на образованието си участва в студентско литературно обединение на поета Вл. Луговской. През 1960-те г. започва редовно да публикува в сп. «Октябрь», «Наш современник», «Молодая гвардия», «Огонек», в. «Литературная Россия» и други издания. Автор на редица поетични сборници «Верность отчему дому» (1965 г., «Московский рабочий), «Я обойду мой край родной» (1968 г., «Московский рабочий»), «Я шёл, сражаясь за Россию» (1970 г., «Воениздат»), «Журавли над Россией» (1970 г., «Библиотека «Огонек»), «Лирика, сатира, юмор» (1970), «Земной космос» (1978), «Цвета и звуки России» (1979), «Осенние раздумья» (1979), «Память любви» (1984), «Звездный час» (1988). По една от философските му поеми украинският композитор Юрий Знатоков написва оратория. Според поета Василий Фьодоров сатиричните «изстрели» на Ноздрев са «снайперски точни». Те са оригинални и самобитни по замисъл, жизнени по идейната си насоченост, отличават се с естественост на интонацията и дълбока афористичност. Ноздрев открива за читателите и досега ненапълно проучените поетични произведения на руските учени от 18-20 век. В 1982 г. излиза първият сборник със стихове на учени-поети «Муза в храме науке» под редакцията на професор Ноздрев, а в 1988 г. - втори сборник със същото заглавие. Заслужил деятел на науката на РСФСР (1964). Заслужил деятел на науката на Бурятска АССР. Член на Съюза на писателите на СССР (1979). Носител на бойни награди, много ордени и медали - орден «Ленин» и Трудово Червено Знаме. В продължение на дълги години участва в международни научни конгреси, колоквиуми, семинари в САЩ, Канада, Германия, Полша, Франция и други страни, чете доклади по актуални проблеми. Неведнъж е избиран за член на научния съвет на Академията на науките на СССР, много време отделя на работата си в ръководството на Всесъюзното общество «Знание». Умира на 13 септември (или през ноември) 1995 г. в малката си вила в Подмосковието.

Публикации:

Поезия:

ГЪСОК И ПУЯК/ превод: Красимир Машев/ брой 171 октомври 2024