Иван Радев
Иван Николов Радев е роден на 26 февруари 1943 г. в с. Гороцвет, Разградско. Завършва гимназия в Разград (1962) и българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” (1968). За кратко работи последователно в ОК на ДКМС и в отдел „Изкуство и култура” към Окръжния съвет в Разград (1968-1969). От януари 1970 г. е редовен аспирант, през 1973 г. защитава дисертация на тема „Боян Пенев и проблемите на възрожденската литература” и става асистент по нова българска литература. Доцент от 1977 г. Пред Специализирания съвет към БАН защитава докторска дисертация на тема „Българската възрожденска литература до 40-те години на XIX век. Нравствено-етични аспекти, еволюция на връзката „етическо-естетическо”. Присъдена му е научната степен „Доктор на филологическите науки” (1990). През 1992 г. е избран от ВАК към БАН за професор по История на българската възрожденска литература. От 1981 г. до пенсионирането си (2013) е ръководител на катедра „Българска литература” в университета на Велико Търново. Бил е декан на Филологическия факултет (1983-1985) и заместник-ректор на университета (1989-1990). През 2003 г. е избран за академик - действителен член на БАН. Член на Специализирания съвет по литературознание към ВАК (2004-2009) и на Акредитационния съвет към Националната агенция по акредитация (2005-2011). Председател на редакционния съвет на сп. „Език и литература”. Издадени книги: „Боян Пенев” (1976), „Българска възрожденска литература” (1980, 2. доп. изд. 1988), „С белега на времето” (1980), „Българската възрожденска литература до 40-те години на XIX век” (1982), „Софроний Врачански. Личност и творческо дело” (1983), „Предходници и съвременници” (1984), „Столица на оцелелите” (1984, 2. изд. 2004), „Белочерковският апостол” (1987), „Нравственият патос на ранновъзрожденската ни литература” (1987), „Критическа вечерня” (1990), „Библията и българската литература. Пътеводител” (1991), „Български авантюристи. Ч. 1.” (1991), „Дългата памет” (1993), „Паратекстът и художествената творба през Възраждането” (1993), „Търновска хроника 1800-1835″ (1993), „Ботевото творчество” (1994, 2. доп. изд. 1995, 3 доп. изд. 1998), „Погребаните книги на Възраждането” (1994), „Енциклопедия на българската възрожденска литература” (1996, 1997, съавт.), „Таксидиоти и таксидиотство по българските земи” (1996), „Хаджи Викентий Зографски” (1996), „История и култура на България в дати. Възраждане” (1997, в съавторство), „История на българската литература през Възраждането” (1997, 2007, 3. доп. изд. 2012), „От Паисий до Йовков” (1998, 1999), „Есето в литературата, в обучението по литература” (1998, в съавторство), „Библията и българската литература XIX-XX век. Справочник. Интерпретации” (1999), „Моят Стефан Стамболов” (1999), „Българското въстание от 1835 г. Велчовата завера” (2000), „История на Велико Търново XVIII - XIX век” (2000), „Васил Попов - от разказа към романа” (2001), „Българската литература на XIX век - от анонимност към авторство” (2002), „Любовните истории и авантюризмът на българина” (2002), „Венета Хр. Ботйова. Живот преди и след Ботев” (2003), „Храмът „Св. Николай” - Велико Търново” (2003, в съавторство), „История на църквата „Св. Константин и Елена” - Велико Търново” (2004), „Девическият манастир „Св. Пантелеймон” в село Присово” (2005), „Йордан Вълчев. Личност и дело. Време и съвременници” (2005), „Другото лице на възрожденската литература” (2006), „Моите полудневници 1970-1995″ (2006), „Левски в паметта на Търновския край” (2007, 2. доп. изд. - 2008), „Hоmо еpistolarum и животът вчера” (2007), „Критикът и керванът на литературата” (2008), „Ботев и неговото творчество” (2008), „Българският храм „Св. св. Кирил и Методий” в Букурещ” (2008), „Таксидиотство и таксидиоти по българските земи през XVIII-XIX век” (2008), „Никола Икономов и духовно-просветният живот в Разград през XIX век” (2009), „Емилиян Станев в диалог с времето” (2010), „Литература и култура на Възраждането. Личности и явления от „втория ред” (в 2 т., 2008-2010), „Архим. Неофит Петров Котленец или все още непознатият Бозвели” (2011), „Никола Козлев и недоизвървяният път на родното” (2011), „Отец Паисий Хилендарски. Контекст и отгласи от личността и делото му” (2012), „Паисий Хилендарски и Търновският край” (2012), „Българският писател и войните 1912-1918″ (т. 1, 2013), „Димчо Дебелянов. Обречен на ранна смърт и вечен живот” (2013), „Никола Козлев” (2013), „Българо-руски срещи в литературата на ХІХ-ХХ век” (2014), „Ръкописните сборници-песнопойки и литературният живот през 50-те и 70-те години на ХІХ век” (2014), „Зограф” и Русенската епархия” (2016), „Низвергнатият Владимир Василев” (2016). Умира на 18 декември 2020 г.
Публикации:
Критика:
