Емил Кротки (Эмиль Кроткий, Эммануил Яковлевич Герман), руски съветски писател - прозаик и поет, сатирик, фейлетонист, редактор, кореспондент от еврейски произход, е роден на 14 (26) декември 1892 г. в Зинковци, Подолска губерния, Руска империя (днес Каменец-Подолски район, Хмелницка област на Украйна) в семейство на адвокат. Като млад живее и учи в Каменец. Печата от 1911 г. в одески и харковски вестници. От 1917 г. живее в Петроград (Петербург). През 1918-1920 г. работи в Харков. От 1920-те г. живее в Москва, работи във в. „Труд”. В 1925 г. като кореспондент на в. „Труд” пребивава в Германия, Франция, Чехословакия. От 1931 г. е постоянен автор на московското списание „Крокодил”. В 1933 г. е интерниран за три години в гр. Камен-на-Оби. След изтичането на срока на заточението му през 1936 г. не му разрешават да се върне в Москва, но му позволяват да се засели в Можайск, където живее до 1941 г. В 1941-1944 г. в Астрахан редактира сатиричния отдел в областния вестник „Комунист”. В 1944 г. се връща в Москва, отново става постоянен автор на „Крокодил”. Печата и в сп. „Смена”, „Огонек”. През 1959 г. е приет в Съюза на писателите на СССР. Автор на епиграми, пародии, памфлети, много афоризми. Сатиричните си произведения печата под псевдонима Емил Кротки, лирическите стихове - под истинската си фамилия. Съчинения: „Сказка о том, как царь места лишился” (1917), „Повесть об Иванушке-дурачке” (1918), „Растопленный полюс” (1918, 1929), „Разговор с Вильсоном” (1919), „Шиворот-навыворот” (1920, 1923), „Скифский берег” (1920), „Стихи о Москве” (1922), „Портрет и зеркало” (1956), „Сатирик в космосе” (1959), „В беспорядке дискуссии” (1964, посмъртно), „Отрывки из ненаписанного” (1966-1967). Умира на 10 февраля 1963 г. в Москва. Погребан във Введенското гробище.

Публикации:

Поезия:

ВРАБЦИ И СЛАВЕЙ/ превод: Красимир Машев/ брой 170 септември 2024