Хуан Хил-Алберт (Juan Gil-Albert Simon), испански писател - поет и прозаик, е роден на 01.04.1904 г. в Алкой, провинция Аликанте в буржоазно семейство. Започва литературното си поприще в град Валенсия, където семейството му се премества - тогава бъдещият поет е на девет години. Във Валенсия завършва училище и учи право и философия. Печата от 1927 г. Издава първата си книга с поезия през 1936 г. Сътрудничи с романси и стихове на сп. „Съвременна Испания” и във вестник „El mono azul”,орган на испанските писатели и художници антифашисти. Но не е чужд на известни свръхреалистични увлечения в своето творчество. Когато Валенсия става столица на републиката, домът му се превръща в място за срещи на интелектуалци републиканци. Участва във Втория международен конгрес на писателите антифашисти. След войната е интерниран в бежански лагер във Франция. От 1939 до 1947 г. живее като изгнаник в Мексико и Аржентина, където продължава литературната си дейност. Завръща се във Валенсия през 1947 г., но дълго време живее във вътрешно изгнание, въпреки, че издава няколко книги, този период от живота му е посветен на активно творчество. След 1972 г. публикува много книги (поезия, проза, есеистика, критика, мемоари) и получава официално признание. Носител на наградата за литература на Валенсия (1982); медал за заслуги към изящните изкуства; доктор хонорис кауза на Университета в Аликанте. Събраните му произведения в проза са публикувани през 1985 г., а събраните му стихове - през 2004 г. Умира на 04.07.1994 г. във Валенсия.

Публикации:

Поезия:

КАВАЛЕРИЙСКАТА КАЗАРМА/ превод: Александър Муратов/ брой 167 април 2024