Григорий Перов
Григорий Самойлович Перов (Герц Шмилевич Перпер), руски съветски писател-сатирик, преводач на проза и поезия от молдовски език на руски и от руски език на молдовски, е роден на 14 март (стар стил) 1905 г. в Кишинев, Бесарабска губерния в еврейското семейство на Самуил (Шмил) Нухимович Перпер и жена му Двойра. Дядо му, Нухим Менделевич Перпер, е търговец от втора гилдия, занимава се с дървообработваща манифактура. До войната Перов работи като инженер-химик, след нея е консултант в Съюза на писателите на Молдова. Книги: „Точка зрения” (1955), „Своя улыбка” (1957), „Демьян с изъяном” (1958), „Стихи” (1959), „Фамильное сходство” (1960), „Сатирик смеётся последним” (1963), „Точный петух” (1965), „Антигалилей” (1967), „Не смехом единым” (1969), „Возраст на ладони” (1971), „Юмор и сатира” (1974), „Книга сатиры” (1976), „Другое зрение” (1984). Превежда на руски език румънски, молдовски, еврейски автори, молдовски приказки и др., а от руски на молдовски - творби на Багрицки, Елена Илина, Маяковски, Сергей Михалков. Публикува рецензии и литературна критика в молдовската преса на руски и молдовски. По спомени на писателя Кирил Ковалджи, след няколко неуспешни опити, Перов се самоубива на 17 февруари 1981 г. в Кишинев.
Публикации:
Поезия:
