Исак дьо Бенсерад
Исак дьо Бенсерад (Исаак дьо Бенсерад, Isaac de Benserade), френски поет и драматург, е роден на 15 октомври 1612 г. в Лион ла Форе, Lyons-la-Forеt, Нормандия, или в Париж, според различни източници. Получава част от доходите си от длъжността стопанин на водите и горите на Лион ла Форе, която е наследил от баща си. Последният, от протестантски произход, е приел католицизма. Въпреки многократния натиск през младостта си, никога не се отказва от библейското си име, което отбелязва хугенотския произход на семейството му. Бенсерад пристига като млад в Париж и учи теология в Сорбоната, но отрано проявява интерес към театъра. Успехът на първата му трагедия „Клеопатра” (1636) го кара да се откаже от мисълта за църковна кариера. Дълго време сътрудничи с либрета на композитора Мишел Ламбер, а по-късно - на Люли, създава 23 придворни балета (главният автор на балета по онова време е именно поетът). В зряла възраст създава дидактични рондо и басни. Член на Френската Академия (1674). Приближен на кардинал Ришельо, Мазарини и Луи XIV и обожаван от светските кръгове на своето време. Съвременниците му го поставят до Корней за благородството и чистотата на езика. Поет при двора на Луи XIV. Пенсиониран в размер на шестстотин лири годишно от Ришельо. Творчеството му включва епиграми, станси, сонети, мадригали, рондо, енигми, епитафии, вариации на тема „Метаморфози” по Овидий (1676) и басните на Езоп (1678), трагедии, комедии (вкл. „Iphis et Iante”, 1674, по мотиви от „Метаморфози”) и либрета (в стихове) за балети. В края на живота си се оттегля в Жантийи (Gentilly), където умира на 78 г. на 19 октомври 1691 г. Неговите „Събрани съчинения” („Oeuvres”, 2 т.) са издадени в Париж през 1697 г. и 1875 г.
Публикации:
Поезия:
