Франсоа Менар (Francois Maynard) (или Mainard, или Meinard; Франсоа дьо Менар), френски поет, е роден на 21 ноември 1582 г. в гр. Тулуза, където баща му Жеро дьо Менар е съветник в парламента на Тулуза. Става юрист, а после - секретар на Маргьорит дьо Валоа (кралица Маргьорит дьо Навар), с която често посещава литературния кръжок „Hоtel de Sens”. В 1606 - 1607 г. се среща с поета Франсоа Малерб, на когото става ученик. Самият Малерб го сочи като най-добрия поет сред учениците си. Купува със зестрата на жена си през 1611 г. длъжността председател на двора на Орияк (1611 -1628). Често посещава Париж, сприятелява се с най-значимите поети на своето време. Ръководи няколко дипломатически мисии. Посветен в рицарско звание (1644). Член на Френската академия - присъства на няколко нейни сесии през 1646 г. Пише сонети, оди, песни, елегии, строфи, епиграми, пасторали. Издава сборника „Епиграми” (15 юни 1646, Париж). Известно време преди смъртта си написва следното четиристишие, което свидетелства за отвращението му от двора и от неговия век, нарежда това четиристишие да бъде поставено като надпис на вратата на неговия кабинет: „Уморен да се надявам и оплаквам/ от музите, от великите и от съдбата,/ тук чакам смъртта,/ без да я желая, нито да се страхувам от нея.” Умира на 64 г. на 28 декември 1646 г. в гр. Орияк. Кореспонденцията му, събрана в книгата „Писма”, е издадена през 1655 г.

Публикации:

Поезия:

ЕПИТАФИЯ НА ЛУИ ХІІІ/ превод: Красимир Машев/ брой 164 януари 2024