Мюниф паша, Мехмед Тахир Мюниф паша (Munif Pasa), османски политик, държавник, интелектуалец, дипломат, преводач, е роден през 1828 г. в град Газиантеп, Югоизточна Турция. В този град завършва основното си образование и тук завършва медресето Нуриосмани. Научава и персийски в гореспоменатото медресе. По-късно, когато баща му е изпратен в Египет като държавен служител, той отива в Египет и научава арабски. Завършва най-добрите медресета на Кайро и Дамаск. В Кайро научава и френски език. През 1851 г. е назначен за държавен служител в Държавния съвет на Дамаск. Семейството му се премества в Истанбул през 1852 г. и той започва работа като преводач от арабски и персийски език във Високата порта. През 1855 г. е изпратен като втори секретар в османското посолство в Берлин. По време на тригодишния си престой в Берлин, научава немски език и посещава курсове по право, философия и физика в Берлинския университет. Пак в чужбина научава английски и новогръцки (гръцки), освен немски на добро ниво. Повлиян е повече от френската философия, отколкото от немската наука и философия. Пребивава известно време в Херцеговина, по време на престоя си там публикува свои сведения и наблюдения върху Черна гора и черногорците. Завръща се в Истанбул през 1857 г. и заема различни държавни длъжности при Високата порта. Втори председател на Търговския съд (1861), преводач на Високата порта (1863), заместник-министър на полицията (1867), началник на Апелативния съд (1868), председател на Съвета по образованието (1869), получава титлата паша. Посланик в Техеран (1872), министър на просвещението (1877), министър на търговията (1877), министър на просвещението за втори път (1878), везир (1879), началник на Върховния съвет (1879), министър на образованието за трети път (1884), напуска министерството през 1888 г. Отново е посланик в Техеран, този път за кратко. Подава оставка от тази длъжност, позовавайки се на семейни причини и не приема държавна служба до смъртта си. Прекарва последните години от живота си в самота в собственото си имение, умира през 1910 г. в Еренкьой. Превежда на турски език части от произведения на Волтер, Фенелон и Фонтенел през 1859 г. През 1860 г. се изявява в журналистиката като става редактор на вестник „Джериде-и Хавадис”, а след като го напуска се присъединява към съставителите на първото периодично научно списание в Османската империя, „Меджмуа-и Фюнюн” (1862), закрито от властите. Активно се занимава с преводаческа дейност, съставяне на книги, списване на вестници и списания. В политиката се стреми да бъде помирител между либералите-западници и традиционалистите. Получава подкрепа и покровителство от видни държавници на епохата. Поддържа близки отношения с водещите интелектуалци и журналисти от епохата. Има значителен принос в турската литература и културен живот като поет, журналист, автор на списания, педагог, мислител, преводач. Като журналист публикува много преводи и оригинални статии по теми като образование, наука, икономика, литература, философия и право. Неговата статия, озаглавена „Ehemmiyet-i Terbiye-i Sibyan”, в която той представя възгледите си за основното образование, се счита за първото есе върху съвременната педагогика на турски език. Застъпва тезата, че момичетата трябва да бъдат образовани. В този контекст на 3 март 1880 г. по време на неговото министерство е открито девическо училище на ниво гимназия. Освен това са започнати проучвания за откриване на девическо училище в Кипър. Като поет Мюниф паша пише произведения в съответствие с традицията на диванската литература. Творбите му се доближават до класическата поезия по стихотворна форма, а простотата на езика и стила, които използва, привличат вниманието. Освен стихове, пише произведения за езика, литературата, философията и правото, икономиката и историята. Мюниф паша е един от пионерите в развитието на турската култура и общество със своите научни и литературни изследвания, както и с практиките, които прилага в областта на образованието - той оставя градивни ефекти върху интелектуалните среди, които идват след него.

Публикации:

Поезия:

ВЕЗИР СЕ СТАВАЛО…/ превод: Красимир Машев/ брой 162 ноември 2023