Шелаг (Шейла) Дилейни (Shelagh (Sheila) Delaney) е родена на 25 ноември 1938 г. в Бротън, Салфорд, Ланкашър, Англия. Дъщеря е на ирландския автобусен инспектор Джоузеф Дилейни и домакинята Елси Тремлоу. Родена като Шийла Мери Дилейни, тя по-късно променя първото си име, за да звучи по-ирландско преди премиерата на първата й пиеса. Дилейни написа първата си пиеса за десет дни. На 19-годишна възраст печели признание от критиката и огромен успех сред публиката с „Вкус на мед” (A Taste of honey), 1958 г. Две години по-късно Дилейни получава наградата на кръга на драматичните критици за постановката на пиесата в Ню Йорк. Пиесата е приета от Театралната работилница на Джоан Литълууд. „Съвсем отделно от пикантното й съдържание, ние вярваме, че сме намерили истински драматург”, казва Гери Рафълс от Театрална работилница по това време. В програмата на продукцията Дилейни е описана като “антитезата на лондонските „сърдити млади мъже”. Тя поне знае за какво е сърдита” - иронично забелязва критикът. Разположена в мрачния индустриален север на Англия, родното място на авторката, пиесата съчетава хумор и патос в яркия си разказ за извънбрачна бременност. През 1961 г. пиесата е адаптирана за филм със сценарий на Дилейни и режисьор на филма Тони Ричардсън. „Вкус на мед” е представена за първи път на 27 май 1958 г. Авторката казва в едно интервю: „Имах силни идеи за това какво искам да видя в театъра. Възразявахме срещу пиеси, в които работниците от фабриката идваха с шапка в ръка и наричаха шефа „сър”. Обикновено хората от Северните графства се представят като бездушни, докато в действителност те са много живи, дори цинични.” Пиесата се радва на серия от 368 представления в Уест Енд и е описана в Оксфордския речник на пиесите като „вероятно най-изпълняваната пиеса от следвоенната британска драматургия”. За адаптацията във филм със същото заглавие, пуснат през 1961 г. печели наградата BAFTA за най-добър британски сценарий и наградата на Гилдията на писателите на Великобритания през 1962 г. Втората пиеса на Дилейни, „Влюбеният лъв” (The Lion in Love), 1961 е приета по-неблагосклонно и тя започва да пише кратки разкази, събрани в сборника „Сладко пее магарето” (Sweetly Sings the Donkey), 1963 г. След това се съсредоточава върху писането на сценарии, спечелвайки огромни похвали за „Чарли Бъбълс” (Charlie Bubbles),1968 г. и „Танц с непознат” (Dance with a Stranger), 1985 г. Третата пиеса на Дилейни, „Къщата, която Джак построи” (The House That Jack Built), 1977 г, за първи път е продуцирана като телевизионен сериал. През 1992 г. тя написва сценария за направения за телевизията филм „Човекът от железопътната гара” (The Railway Station Man). По-късно написва радиопиесите „Разкажи ми филм” (Tell Me a Film), 2003 г. и „Селски живот” (Country Life), 2004 г. и продължението му „Селският живот на Упи Голдбърг” (Whoopi Goldberg’s Country Life), 2010 г. През 1985 г. Дилейни е избрана за сътрудник на Кралското общество по литература. Биографията на Дилейни „Вкусове на мед” (Tastes of Honey) от Селина Тод е публикувана през 2019 г. Дилейни умира от рак на гърдата и сърдечна недостатъчност на 20 ноември 2011 г., пет дни преди 73-ия си рожден ден, в дома на дъщеря си Шарлот и тримата си внуци в Съфолк, Англия.

Публикации:

Проза:

ПАВАНА ЗА МЪРТВИЯ ПРИНЦ/ превод: Любомир Духлински/ брой 162 ноември 2023