Мантъки (Мантъки Ахмет ефенди), турски поет, е роден през 1594-1595 г. в Дамаск. Истинското му име е Ахмед. Негов баща е персиецът молла Зейнуддин от Нахичеван, който се установява в Дамаск в ранна възраст и там се жени. Майка му е от арабски произход. Взема уроци от различни учени от много ранна възраст. Започва да преподава, когато „брадата му едва расте”. Отначало е назначен в медресето „Селимие” в Салие. После отива в Алепо (1616-1617 г.), където намира богати покровители. После преподава в Истанбул, Одрин (1620 г.). След това всяка година е назначаван в друго медресе, преподава в различни медресета в Истанбул. През 1634 г. става съдия на Алепо. Назначен е за съдия в Дамаск (май-юни 1635 г.). По това време написва стихове, критикуващи корупцията на Осман ага, консул на Дамаск. Поетът се превръща в заплаха за агите и пашите, които вземат подкупи, вършат несправедливости и потискат народа. Затова влиятелните и авторитетните се опитват по всякакъв начин да го елиминират, да се отърват от сатиричния му език, който ги бичува като камшик. Безстрашните критики към администрацията и жестокостта на Осман ага не минават безследно. Поетът е убит от Саръ Хюсеин паша, управител на Египет, по заповед на султан Мурад IV на 24.11.1635 г. - обесен е близо до Дамаск, а цялото му имущество е конфискувано. Погребан в гробището Ферадис близо до гроба на баща си. Единственото известно произведение на Мантъки е неговият Диван, отпечатан през 1867 г. в Истанбул. Творчеството му включва оди, газели, рубаи и др. Продължавайки традицията на дивана в поезията, Мантъки печели известност най-вече със своите сатири. Другите му творби, особено сатирите му за поета Нефи, се смятат за изгубени. Източниците твърдят, че пише стихове на три езика, но стиховете му, писани на арабски, са много малко. Неговият стихотворен Диван се намира в библиотеката на Истанбулския университет.

Публикации:

Поезия:

ПОНЕЖЕ НЕ МЕ ОЦЕНИХА В ШАМ…/ превод: Красимир Машев/ брой 161 октомври 2023