Емилио Прадос (Emilio Prados Such), испански поет от поколение’27, е роден на 04.03. 1899 г. в Малага. От 1914 г. живее в Мадрид, където се запознава с Хименес, а по-късно - с Лорка, Бунюел, Дали и др. През 1920-те г. учи във Фрайбург и Берлин, в Париж се запознава с Пикасо и други испански художници. Завършва философия и литература. През 1924 г. се връща в Малага, издава заедно с Мануел Алтолагире списание „Литорал” (1927-1929). От 1925 г. пак с Алтолагире работи в издателство „Сур” („Юг”). В годините на Републиката се премества в Мадрид, участва в движението на европейската интелигенция срещу фашизма. През 1938 г. се преселва в Барселона, а в началото на 1939 г., след поражението на републиканците, заминава за Париж, а през май 1939 г. - за Мексико, където живее до смъртта си. Автор на много книги с поезия, сред които „Време” (1925), „Календар на хляба и на рибата” (1934), „Крачейки и крачейки по света” (1935), „Подземен плач” (1936), „Плач в кръвта” (1937), „Възпоминание на забравата” (1940), „Заключена градина” (1946), „Заспал в тревата” (1953), „Писан камък” (1961). Първата му книга излиза през 1925 г., но като поет се налага след 1930 г., когато прави усилия да премине към реализма. Съставител е на сборника „Общи романси за испанската гражданска война” (Валенсия, 1937). Умира в изгнание на 24.04.1962 г. в гр. Мексико.

Публикации:

Поезия:

ИЗМАМЕНИЯТ МАВЪР/ превод: Александър Муратов/ брой 159 юни 2023