Николай Хапланов
Николай Вениаминович Хапланов е руски поет, прозаик, краевед, журналист. Автор на повече от 20 книги поезия, проза и публицистика. Лауреат на наградата „Златно перо на Донбас”, на областната литературна премия „Виктор Шутов” (1996 г.), на Международната почетна литературна награда „Владимир Дал” (2002 г.). Почетен гражданин на гр. Макеевка, Старобешевски район. Роден е на 3 ноември 1936 г. в с. Старобешево, Донецка област в гръцко семейство. Майка му умира, когато той е на половин година. Отглежда го и го възпитава неговата баба, която го учи на мъжество и преодоляване на житейските трудности. Като ученик започва да се грижи за семейството и за своя баща-инвалид от войната. Трудното детство закалява характера му, учи го на упоритост и целеустременост. Завършва средно училище в Старобешево, след това-училище по механизация на селското стопанство. На 16 г. изпраща свои стихове на поета Константин Симонов и получава неговата благословия “Нито ден без ред”. Следва служба в Граничните войски, където е награден с медала”За отличие при охраната на държавната граница на СССР”, който му е връчен от маршал Жуков. След военната служба работи като монтажник на Старобешевската ВЕЦ. Тогава (1960 г.) излиза първият му сборник със стихове “Пролетни извори”. През 1964 г. вече е студент по журналистика в Донецкия държавен университет. От 1969 г. до 1971 г. работи в радиото, кореспондент е на вестниците „Путь Октября” и „Радянська Донеччина”. До 1980 г. работи в редакцията на вестник “Макеевский рабочий”, на който 7 години е главен редактор. Две главни теми не му дават покой през целия му живот - Родината и подвига на бащите по време на войната. Той завършва в края на живота си „История на град Макеевка” - книга в три части. Поезията му през годините излиза в книгите “Аз - айсберг в пустинята”, „Властта на Афродита”, „Към победата легендарните стъпки”. Негови стихове са публикувани в списанията “Юность”, “Молодая гвардия”, „Новый мир”, „Современник”, „Октябрь”. Пише и издава повестта “Миньорки” , посветена на жените, работили по време на войната в мините, докато мъжете са на фронта. За новото време на 90-те г. на XX век пише романа „Разпадане”. Последните осем години от своя живот той подготвя за печат и издава 10 книги. Сред тях са романът „Не теб избирам”, повестите и разказите “Двойник”, документалната повест за участниците в ликвидирането на аварията в Чернобилската АЕЦ „Смъртта застанала на пътя”, стиховете и поемите “Мигове от трудния век”. Страдащ от много болести, умира на 26 март 2008 г. Погребан е в родното Старобешево.
Публикации:
Поезия:
