Павел Михайлович Булушев, руски съветски поет, е роден през 1925 г. в Ленинград. В началото на войната е завършил осми клас. Член на ВЛКСМ. На 16 години, в началото на Блокадата на Ленинград през 1941-1942 г., работи като шлосер в завода „Степан Разин”, където се правят снаряди. От пролетта на 1942 г. участва в народното опълчение - сражава се с фашистите на южния сектор от отбраната на града, ранен за първи път. През януари 1943 г. е призован на действителна военна служба в Червената армия. От пролетта на 1944 г. воюва на Ленинградския и Трети Прибалтийски фронтове. Командва отделение на автоматчици, стрелкови и картечарски взводове. От лятото на 1944 года е младши лейтенант. Ранен за втори път в бой с финландските завоеватели в района на езерото Вуокса на 4 юли 1944 г. През септември 1944 г. участва в сраженията за град Валга-Валка. На 15 октомври 1944 г. е тежко ранен. Сто дни до Победата е демобилизиран като инвалид първа група - на патерици. След войната няколко години плава като радист на кораби, после в продължение на 30 години е журналист, един от водещите представители на Ленинградското отделение на ТАСС. Сборници със стихове: „Багровая память: Стихи, написанные дважды. 1942-1977″ (1978), „Вечерняя поверка” (1981), „Головной дозор” (1983), „Слово о первом эшелоне” (1985), „Звезда надежды” (1985). Освен стихове, съвместно с В. И. Ганшин е автор на пътеводителя „Подвигу твоему, Ленинград: памятник героическим защитникам города”, излязъл през 1977 г. Умира през 1991 г. в Ленинград, в болницата за ветерани от Великата Отечествена война. Погребан в Киновеевското гробище.

Публикации:

Интервю с Павел Булушев:

ПАВЕЛ БУЛУШЕВ: „ВСИЧКО ЗА ПОБЕДАТА” ОЗНАЧАВАШЕ „ДО ПОСЛЕДЕН ДЪХ!”/ брой 155 февруари 2023