Красимир Георгиев

Риболов

Аз и животът отидохме на риболов.
Миналото ме закачи на кукичката си
и заметна стръвта към настоящето.
Разпънат върху кукичката,
чакам бъдещето.

Лебед в центъра на вселената

– Тате, какво е болестта?
– Болестта е перце от крилото на времето, дъще.
– Тате, какво е времето?
– Времето е река, по която плува душата, дъще.
– Тате, какво е душата?
– Душата е огънят във водите на времето, дъще.
– Тате, къде отива душата?
– В свят, пълен с цветя, дъще.
– Тате, какъв е този свят?
– Той е лебед в центъра на вселената, дъще.
– Как ще стигна до центъра на вселената, тате?

Страст

Дива любов върлува по пътищата на мозъка ми.
Дива страст тялото ми е обладала.
Любовта направлява душата ми,
но страстта направлява тялото ми.

Глобализация

Гората бе приета в Съюза на полетата,
бедният стана свободен, а злият стана благ.
Но в лудницата
на тази интеграция на горската нация
вълкът единак
бе изяден от овчата глутница.

Стихотворението

Написах стихотворение за самотата.
Написах го от края към началото, отдолу нагоре, отзад напред.
После разпилях буквите, разпънах думите, задрасках изреченията.
Смачках листа и го хвърлих в огъня.
Всяка нощ стихотворението ме преследва…

Ухание

Когато бабата на баба ми е била малка,
написала писмо до внучката на внучката ми.
Изпратила писмото и получила отговор.
Ето ги писмата на двете момичета.
Ухаят на теменужки.

Върхът (Смърт 5)

Летях, тичах, вървях,
сега пълзя към върха на суетата.
Все по-стръмен става пътят към бъдещето.
Върхът е два метра под земята.

Всичко, събрано в 4 реда

Името, мисълта, речта, умът,
стремежът, силата, любовта, познанието,
въздухът, храната, огънят, водата,
паметта, дишането, надеждата.

История на заболяването

Разболях се от любов.
Ампутираха сърцето ми.
Сега съм добре.