Антъни Бърджес
Джон Антъни Бърджес Уилсън (John Anthony Burgess Wilson) (25 февруари 1917 - 22 ноември 1993), известен като Антъни Бърджес, е британски писател, критик и композитор. Роден в Манчестър в католическо семейство на музиканти, като малък учи музика. Образованието си получава в колежа „Ксавериан” и в университета на Манчестър, който завършва през 1940 г. По време на Втората световна война и след нея служи шест години в сухопътните войски. След като е демобилизиран, чете курс лекции по история на английския език и литература в университета на Бирмингам. а по-късно работи в Министерството на образованието. Оттам е изпратен за шест години на остров Борнео, където написва своите първи три романа, които са известни със сборното име „Малайска трилогия”. Независимо от признанието, което Бърджес получава като писател, твърди, че би предпочел да бъде считан за композитор. През живота си създава около 175 музикални произведения. Освен множество инструментални пиеси, той е автор и на симфонии, както и на две опери. През 1942 г. се жени за Луеле Ишърууд Джонс, която през 1968 г. умира от цироза на черния дроб. През 1968 г. се жени за италианската княгиня Лиана Бърджес, с която живее до края на живота си. Дебютният му роман е написан през 1949 г., но по неизвестни причини излиза от печат едва през 1965 г. През 1959 г. на тогавашният преподавател Антъни Бърджес, след като припада по време на урок, е открито възпаление на мозъка. По мнението на лекарите му остава не повече от година. Това събитие дава силен тласък за активната му писателска работа. През 1961 г. излиза най-известният му роман - сатиричната антиутопия „Портокал с часовников механизъм”. За този роман, отразяващ неизбежния бунт срещу обезличаващата Система - винаги и навсякъде - авторът не само е признат още приживе за класик на модерния роман, но и като един от социалните пророци на ХХ век. Написаното от него в далечната 1961 г. е шокирало като зловеща фантастика, но днес, в съвременната Матрица, то е всекидневие. За трайната слава на книгата допринася и гениалната й екранизация от друг гениален бунтар - режисьора Стенли Кубрик. Филмът от 1971 г. е признат от критиката за един от 100-те шедьоври на световното кино. Бърджес страшно се е дразнел, когато го разглеждали само като автор на „Портокал с часовников механизъм”. Разбираемо е, като се има предвид невероятно широкия спектър на творчеството му. Владее писмено и говоримо седем езика. От това време насетне публикува повече от 50 книги, в това число и известната „тетралогия” „Ендърби”. Бърджес пише и под различни псевдоними, а с това е свързан и един забавен случай: веднъж Бърджес написва рецензия за вестник „Йоркшир пост” на своя роман „Ендърби отвътре” (1963) по искане на главния редактор на вестника, но работата е в това, че романът е издаден под псевдонима Джоузеф Кел, което главният редактор не знаел. Между 1960 и 1964 г. Бърджес написва общо 11 романа. Освен писането, той участва в различни ток-шоу програми, пише статии за британски вестници. В периода 1970-1971 г. преподава в Принстънския университет, става почетен професор в Сити колидж в Ню Йорк (1972). През 1972 г. е завеждащ литературната част на театър „Гатри” в Минеаполис, а през 1976 г. преподава в Нюйоркския уневерситет в град Бъфало. След 1959 г. става професионален писател на пълен работен ден. Пише романите „Непокорното семе” (1962), антиутопичен възглед за пренаселения свят, „Мед за мечките” (1963). Като Джоузеф Кел написва „Пляскане с една ръка” (1961), „Ендърби отвътре” (1963), „Навечерието на Света Венера” (1964) и „Ендърби отвън” (1968). Последният е част от поредица хумористични романи, съсредоточени около лирическия поет Ф. Х. Ендърби, в когото много критици виждат самия Бърджис. По-късните му творби включват „Земни сили” (1980), „Краят на световните новини” (1983), „Кралството на нечестивите” (1985), „Всяко старо желязо” (1989) и „Мъртвец в Дептфорд” (1993). В романите си Бърджис съчетава езикова изобретателност и остроумна ерудиция с пикасовски сюжети, странни сюжетни предпоставки и остра социална сатира. Въпреки че визията му за съвременното общество е песимистична, художествената му литература като цяло е по-скоро позитивна. Бърджис е автор на повече от 50 книги. В допълнение към романите и разказите, е известен със своите литературно-критически произведения, пише телевизионни сценарии, прави преводи за сцената и пише биографии на Уилям Шекспир, Д. Х. Лорънс и Ърнест Хемингуей. Продуцира десетки музикални композиции, включително хорови произведения и оркестрови пиеси. Написва в края на живота си и автобиография в два тома, „Малкият Уилсън и Големият Бог: Да бъдеш първата част от Изповедите на Антъни Бърджис” (1987) и „Вие имахте време: Да бъдеш втората част от Изповедите на Антъни Бърджис” (1990). Бърджис пише: „Ще умра някъде в средиземноморските земи, с неточен некролог в Ница-Матин, неоплакан, скоро забравен.” Всъщност умира в страната, в която е роден. Той се връща в Туикенхам, предградие на Лондон, където притежава къща, за да чака смъртта. Умира на 22 ноември 1993 г. от рак на белия дроб в болницата „Сейнт Джон и Сейнт Елизабет” в Лондон. Тялото му е кремирано и погребано в Колумбариума в гробището на Монако. Епитафът върху мраморния паметник на Бърджис гласи: „Абба Абба”, което означава „отец, баща” на арамейски и е произнасено от Христос по време на агонията Му на Голгота.
Публикации:
Проза:
