Алистър Маклауд (Alistair Macleod), канадски писател, е роден на 20 юли 1936 г. в Северен Битфорд, Саскачуан. Родителите му са местни жители от остров Кейп Бретон в североизточна Нова Скотия и когато е на десет години, той и семейството му се завръщат там. Детството и юношеството му минават във въгледобивния район Албърта, където опознава живота на работещия човек, неговите проблеми и нужди. Работил е като миньор и дървар, преди да спечели учителски сертификат от учителския колеж в Нова Скотия. Учи в университета „Свети Франциск Ксавиер”, Антигониш, Нова Скотия, през 1960 г .; получава магистърска степен от Университета на Ню Брънсуик в Сейнт Джон през 1961 г.; и докторска степен от Университета на Нотр Дам в Индиана през 1968 г. Преподава в Университета на Индиана „Пърдю Форт Уейн” от 1966 до 1969 г. и след това се завръща в Канада като професор по английски език и творческо писане в Университета на Уиндзър, Онтарио. Дълги години преподава и писане в Центъра за продължаващо образование в Банф, Албърта. Писателската дейност на Маклауд започва през 1968 г. с публикуването на разказа „Лодката”, който е включена през 1969 г. в „Антология на най-добрите американски разкази”. Получава признанието на критиката след появата на първия му сборник разкази „Изгубената сила на кръвта” (1976); вторият сборник с разкази „Птиците носят напред слънцето и други истории” (1986) допълнително затвърждава репутацията му на един от най-добрите разказвачи в Северна Америка. В творчеството си Маклауд разглежда основно живота на работещите хора от Кейп Бретон - миньори, дърводобивници, рибари и фермери - и изследва семейните отношения, както и връзката на островитяните с тяхното келтско минало. Маклауд пише много бавно - „Птиците носят слънцето напред и други истории” включва само 16 разказа, но му отнема почти 10 години. Слабата му продуктивност се обяснява с всепризнатия му перфекционизъм. Щателен стилист, той редактира текстовете си, чете ги многократно на глас, верен на убеждението си, че „ухото е добър редактор”. Дългоочакваният му първи роман „Няма големи пакости” (No Great Mischief) е публикуван през 2000 г. Той е писан в продължение на 13 години и описва живота на няколко поколения шотландски имигранти на нос Бретон. Маклауд е първият канадски писател, получил Международната литературна награда IMPAC Dublin (2001). До обявяването на наградата той е бил до голяма степен непознат извън Канада. През 2008 г. му е присвоено званието „Офицер от Ордена на Канада”, а през 2009 г. споделя наградата PEN / Malamud за къса белетристика с американската авторка Ейми Хемпел. Алистър Маклауд умира на 20 април 2014 г. в Уиндзър, Онтарио.

Публикации:

Проза:

НЕОБЯТНОСТТА НА НОЩТА/ превод: Любомир Духлински/ брой 150 септември 2022