Павел Рудолфович Черкашин (Павел Рудольфович Черкашин) е роден на 28 септември 1972 г. в Приполярието, в село Мужи, Обския Север, Тюменска област, СССР. Завършва Тюменския държавен университет. Ветеран от военните действия в Северен Кавказ. Публикува от 1989 г. Автор на над осемдесет книги с поезия, проза и преводи, издадени в Русия, Канада, Латвия и САЩ, както и на няколко електронни издания. Сред тях: „Анастасия” (1999), „Памет за детството” (2000), „Междусезоние” (2001), „Под чуждите звезди на Кавказ” (2002), „Чарушинската пейка” (2002), „Време за молитва” (2007), „Случайни ноти” (2007), „Черен подарък” (2007), „Хайку” (2013), „Майски ветрове” (2014), „Пътят” (2014), „Родина на моето детство” (2014), „Крехки криле” ( 2014), „111″ (2017), „Не на шега, не на сериозно” (2017), „Пъзелите на щастието” (2017), „Под едно слънце” (2017) и др. Член е на Съюза на журналистите на Русия (2000) и Съюза на писателите на Русия (2003). Носител е на международни, национални и регионални литературни награди и конкурси: Националната литературна награда „Д. Н. Мамин-Сибиряк” (2013), наградата на Губернатора на Югра в областта на литературата (2013, 2016), Международна литературна награда „Югра” (2016) и др. Творбите му са преведени на четиринадесет езика. Негови книги са излизали на английски, арменски, беларуски, български, коми-зиренски, немски, сръбски, татарски и хантийски езици.

Публикации:

Поезия:

НЕ ЖИВЕЯ - ВИЖДА БОГ - НАПРАЗНО…/ превод: Елена Алекова/ брой 149 юни 2022